Илон Мъск изгражда фабрика за соларни клетки за орбитални сървъри
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Германската компания SINGULUS доставя соларно оборудване за завода на SpaceX
Американската космическа компания SpaceX поръча от германския производител SINGULUS TECHNOLOGIES специализирано оборудване за производство на соларни клетки с общ капацитет от 100 гигавата годишно, съобщават от германското дружество. Сделката за първата производствена линия е на стойност над 60 милиона евро и има за цел да осигури енергия за новата сателитна мрежа Starmind, превеждана като „Разумно слънце“, която ще функционира като орбитална инфраструктура за изкуствен интелект.
Гигантски сателити за данни в орбита
Основната цел на новия проект на Илон Мъск е изнасянето на мощни изчислителни системи и центрове за данни извън пределите на Земята. Инфраструктурата ще разчита на ново поколение сателити с внушителни размери. Според публикуваните от SpaceX технически характеристики на модела AI1, в разгънато състояние апаратът ще достига височина от около 30 метра, а размахът на соларните му крила ще бъде 75 метра.
Всеки от тези орбитални изчислителни възли ще консумира средно около 175 киловата електроенергия, като при пиково натоварване мощността ще достига до 250 киловата. Апаратите са проектирани да обикалят в слънчево-синхронна орбита. Тази траектория им позволява да остават под директна слънчева светлина за максимално дълги периоди, осигурявайки непрекъснато захранване за сървърите. Обработените данни ще се предават обратно към Земята чрез високоскоростни лазерни връзки, интегрирани със съществуващата сателитна мрежа Starlink.
Производство в Тексас по германска технология
Обявеното на 10 ноември споразумение предвижда доставката на първата цялостна производствена линия да се осъществи през първата половина на 2027 година. Машините ще бъдат монтирани в базата на SpaceX в град Бастроп, щата Тексас, където компанията разширява своето сателитно производство. Въпреки че двете страни планират изграждането и на допълнителни производствени мощности, точният капацитет на първата инсталация все още не се съобщава официално. В публикация в социалната мрежа X Илон Мъск уточни, че общият мащаб на поръчаното оборудване е разчетен за производството на соларни клетки с мощност 100 гигавата годишно.
Партньорството със SINGULUS TECHNOLOGIES включва не само доставка на машини, но и съвместна развойна дейност за създаване на високоефективни фотоволтаични елементи. SpaceX се насочва към хетеропреходни слънчеви клетки от типа HJT. Тази технология комбинира основа от кристална силициева пластина с микроскопични слоеве аморфен силиций. Подобна структура ограничава загубата на електрически заряди по повърхността и позволява по-голяма част от слънчевата светлина да се преобразува директно в електричество.
Самият производствен процес преминава през няколко прецизни технологични етапа — от дълбоко химическо почистване на силиция до вакуумно нанасяне на тънките слоеве и последваща термична обработка. Предоставеното от германския производител оборудване дава гъвкавост на американската компания, тъй като може да се адаптира и за други съвременни стандарти при силициевите клетки като технологията TOPCon. Така предприятието в Тексас получава достъп до утвърден инженерен опит, запазвайки пълния контрол върху самото производство на своя територия.
Финансови параметри и хиляди изстрелвания
Договорът за производствената линия е продължение на финансовите отношения между двете компании, започнали по-рано през тази година. Още през март 2026 година SpaceX осигури сериозно финансиране за дейността на SINGULUS TECHNOLOGIES, а през октомври отпусна на германския производител и допълнителен обезпечен подчинен заем.
Дългосрочните планове на американската компания са описани в нейните документи за инвеститори от 2026 година. В тях е заложена цел за достигане на до 100 гигавата годишно генерирана мощност в околоземна орбита. Реализирането на подобен енергиен капацитет в космоса би изисквало хиляди ракетни изстрелвания всяка година. От SpaceX все пак посочват пред инвеститорите, че орбиталната изчислителна мрежа може да бъде икономически рентабилна и при значително по-малък първоначален мащаб.






















