Германският канцлер заплаши да блокира европейския бюджет при липса на общ заем

Словашкият министър-председател Роберт Фицо отхвърли възможността страната му да участва в нов финансов заем за Украйна и обвини германския канцлер Фридрих Мерц, че използва многогодишния бюджет на Европейския съюз като инструмент за натиск, съобщават от The Guardian. Острата реакция идва след официално писмо на Берлин преди предстоящата в петък среща на върха в Дъблин, с което Германия поставя под въпрос европейското финансиране за държавите, отказващи да поемат дял от помощта за Киев.

Бунт в Централна Европа срещу ултиматума на Берлин

Намесата на германския канцлер предизвика сериозно напрежение сред лидерите на няколко централноевропейски държави. Те са нетни получатели на средства от европейския бюджет, тъй като взимат повече пари от общата каса, отколкото внасят в нея, но категорично отказват да се включат в предстоящия кръг за финансиране на украинската държава.

"Това, което прави канцлерът, е типично изнудване и аз няма да му се поддам", заяви пред журналисти в Братислава словашкият премиер Роберт Фицо, който е известен с близките си отношения с Русия.

Изявлението му беше направено по време на съвместна изява с чешкия му колега Андрей Бабиш, чийто кабинет също отказва да участва в бъдещ европейски заем за Киев. Чешкият премиер също изрази недоумение от действията на германския лидер.

"Не знам защо говори така", коментира Андрей Бабиш по повод позицията на Фридрих Мерц. Унгария, която заедно със Словакия и Чехия не се включи в предишния финансов механизъм за Киев, вече даде ясен знак, че ще бойкотира и следващия кръг на финансиране.

Условията на Германия и милиардите за Киев

В основата на дипломатическия сблъсък стои писмо на Фридрих Мерц до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, който ще ръководи срещата на европейските лидери в Дъблин този петък. В документа, цитиран от The Guardian, канцлерът настоява финансовите нужди на Киев да бъдат обсъдени приоритетно, тъй като разпределението на тежестта между отделните столици в момента е крайно небалансирано.

"Трябва да продължим да подкрепяме Украйна в борбата ѝ да се защити. Това е от жизненоважно значение за всички нас", пише Фридрих Мерц до Антониу Коща. Германският лидер обаче веднага допълва основната си критика към партньорите в съюза: "Въпреки това двустранната помощ за Украйна е разпределена неравномерно и тежестта се поема предимно от малък брой държави членки".

През миналата година Европейският съюз постигна споразумение за отпускане на заем от 90 милиарда евро за Украйна, чиято цел беше да покрие две трети от военните и гражданските разходи на страната за 2026 и 2027 година. Този заем се превърна в резервно решение, след като оглавените от Фридрих Мерц усилия за директно използване на замразените в съюза руски държавни активи на стойност 210 милиарда евро се провалиха заради съпротива, водена от Белгия, където се съхранява по-голямата част от тези средства.

Непрестанните руски бомбардировки през последните месеци обаче увеличиха драстично разходите на Киев. Това принуди украинския президент Володимир Зеленски да поиска допълнителни 70 милиарда евро, за да покрие отворилия се бюджетен недостиг. Брюксел прие оценките на Володимир Зеленски и пое ангажимент да осигури 45 милиарда евро от тази сума, докато останалата част се очаква да бъде поета от други съюзници, включително Великобритания и Канада.

Българската позиция и битката за новия бюджет на ЕС

България също няма да участва финансово в новия кръг на заема за Украйна, потвърди българският премиер Румен Радев след среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във Варна. Позицията на страната ни е продиктувана от вътрешните бюджетни ограничения и процедурата по свръхдефицит, в която се намира държавата.

"Така че ние полагаме усилия изцяло според нашите финансови възможности в момента, но в никакъв случай България не блокира единните решения на ЕС и желанието на другите държави да помагат кой както може", заяви Румен Радев. Той уточни, че София продължава да оказва подкрепа на Киев чрез износ на електроенергия, възстановяване на украинската енергийна и железопътна инфраструктура, както и чрез безвъзмездна помощ за хиляди украински семейства.

Спорът за парите за Киев вече се пренася директно в тежките преговори за следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода от 2028 до 2034 година. Като най-голям нетен вносител в общия бюджет, Германия настоява за сериозно съкращаване на предложените разходи и се противопоставя на отпускането на щедро финансиране за държави, които отказват да допринесат за отбраната на Украйна.

В писмото си Фридрих Мерц поставя ултимативно изискване за "общ ангажимент без изключения" като "задължително предварително условие" не само за покриване на украинския недостиг, но и за "обсъждането на всякакви други въпроси, особено тези с финансови последици". Берлин иска всички членки да гарантират стабилна финансова перспектива за Киев след 2028 година в рамките на новия седемгодишен бюджет, а решенията за финансиране на Украйна вече да се вземат с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие, за да се избегне блокиране от отделни правителства.

Според The Guardian тонът на Берлин отразява нарастващото раздразнение сред северните държави в съюза от по-скромния принос на страните от Централна и Южна Европа. Тежката задача да намери компромис по бюджета лежи върху бившия португалски премиер Антониу Коща, който се опитва да приключи преговорите до края на настоящата година, преди предстоящите през 2027 година избори във Франция, Полша и Италия да направят споразумението още по-трудно.