Държавата абдикира от лечението на зависимите

Борбата със зависимостите у нас е в абстиненция. Държавата удобно нехае, скрита зад стигмата "сами са си виновни", докато Националната стратегия стои "на трупчета", пише OFFNews. Недофинансирана грижа и пълно институционално неглижиране – с това живеят наркозависимите у нас, докато могат. Новата Национална стратегия за борба със зависимостите 2026-2030 година продължава да гастролира между министерствата с неясен хоризонт за окончателно одобрение.

Междувременно актуалната дрога фентанил бележи тих, но смъртоносен ръст и безпощадно взема жертви в страната."Миналата година в Русе от фентанил починаха 10 души. Мре се зверски, а лесно можеш да си го набавиш. Дрога колкото щеш", споделя читател на OFFNews от Русе, който преди месеци сигнализира, че са намалени дозите в метадоновите програми в региона. Мъжът е включен в програмата към Центъра за психично здраве в Русе, откъдето получава безплатно дозите си метадон. Тогава той предупреди ясно, че ако метадонът не засити наркотичния глад, зависимите ще търсят алтернатива на улицата, където все по-често властва фентанилът и "за 10 лева можеш да умреш".

Още в края на 2025 година Европейската система за предупреждение сигнализира за задълбочаващ се проблем с този наркотик в България. Потвърдената от съдебномедицинските регистри статистика е категорична: през 2024 година общите смъртни случаи от наркотици са 127, като 53 от тях са с доказана експозиция на фентанил. За сравнение, през предходната 2023 година жертвите на фентанил са били едва 5. При това става дума само за доказаните случаи – реалният брой на загубилите живота си остава скрит извън официалната статистика.

Фентанилът масово се продава вместо хероин като "нов наркотик". Процентът на активното вещество в него варира неконтролируемо, което прави риска от свръхдоза и смърт изключително висок, тъй като употребяващите нямат представа каква доза приемат реално.

Липса на животоспасяващ антидот

Единственият антидот за този опиоид е медикаментът налоксон. Той възстановява дишането при животозастрашаващо потискане след свръхдоза с морфин, хероин или фентанил. Въпреки че здравното министерство наскоро осигури количества за екипите на Спешна помощ, проблемът със снабдяването на болниците остава нерешен.

В края на 2024 година фирмата вносител прекратява без предизвестие регистрацията на медикамента у нас. В момента налоксонът е в списъка на нерегистрираните лекарства и болниците трябва да го купуват по тромава специална процедура, която отнема седмици, докато на пациента му е нужен на секундата.

Спешните отделения и клиниките по токсикология са оставени без лесен достъп до противоотровата. С налоксон не разполагат и полицейските екипи, митничарите или неправителствените организации на първа линия. В Европейския съюз отдавна действат програми за безплатно раздаване на назален налоксон за домашна употреба, но в България такъв продукт изобщо не е регистриран.

"Без пари е само в Суходол"

Онези, които решават да се откъснат от зависимостта, се сблъскват с разрушена система за рехабилитация. Държавната грижа често се изчерпва с престой в специализирано отделение, където липсва реална психотерапия, а лечението се свежда до медикаментозно туширане на абстиненцията.

Частните терапевтични центрове работят ефективно, но услугите им са изцяло платени и често непосилни за семействата. "Без пари е само в Суходол", признават експерти от сектора, визирайки единствената държавна специализирана психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм.

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), у нас има 16 лицензирани програми за психо-социална рехабилитация, съсредоточени само в 7 области, сред които е и Русе. Неравният достъп до специализирана грижа е очевиден.

Бюджетни парадокси и липса на превенция

Законът за здравето изисква 1 процент от акцизите върху алкохола и тютюневите изделия да отиват за програми за превенция на зависимостите. По данни на Националната агенция за приходите само внесените акцизи от тютюневи изделия за година надхвърлят 4 милиарда лева, което би трябвало да осигури 40 милиона лева за превенция.

Реалността обаче е друга. От бюджета на Министерството на здравеопазването за последните пет години са осигурени едва 4,6 милиона лева за финансиране на подобни програми. Към това се добавя и пълната липса на клинични пътеки за лечение при предозиране, както и отказът на Здравната каса да покрива психотерапията при зависимите.

Обществена солидарност вместо държава

Докато институциите бавят приемането на стратегии, тежестта пада върху близките и доброволците. Владимир Стойков и Мая Марчева са сред хората, които организират групи за взаимопомощ и кампании за събиране на средства, тъй като лечението в частни центрове често надхвърля 3000 евро месечно.

В момента тече кампания за подкрепа на Мирослава Христозова, жена с дългогодишна зависимост, която е направила най-трудната крачка да потърси помощ. За пълното ѝ възстановяване в терапевтичен център са необходими 5000 евро – сума, непосилна за семейството ѝ. Кампанията "Помощ за Мирослава" е активна в платформата на Павел Андреев, а дарения се събират и по сметката на Фондация "Общност в помощ на зависимите" в УниКредит Булбанк (IBAN: BG39UNCR70001524123314).