Възнагражденията ще зависят от конкретния икономически сектор

Министерството на труда и социалната политика обмисля въвеждането на изцяло нов механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната, съобщават от bTV. Според предложената реформа, от 2027 година най-ниското възнаграждение вече няма да бъде фиксирано на национално ниво като 50% от средното заплащане, а ще се договаря индивидуално според отделните отрасли. Промяната цели да отрази реалните възможности на бизнеса в различните икономически сектори и региони, но веднага срещна сериозен отпор от страна на работническите организации.

Сблъсък между синдикатите и бизнеса

Синдикалните организации настояват за незабавни и спешни преговори, преди държавата да предприеме каквито и да е законодателни промени. Те са категорични, че сегашната формула трябва да остане като предпазен минимум за работещите българи.

"Много моля никой да не предлагат изменение в минималната заплата, без да пита работещите в тая държава и техните представители – синдикатите. Национална минимална заплата трябва да има и тя трябва да бъде адекватна, отчитаща издръжката на живота, като 50% от средната трябва да е минимумът" , коментира главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

От друга страна, работодателите защитават реформата с аргумента, че сегашният модел е изчерпан и създава икономически абсурди в по-бедните региони. Според Съюза за стопанска инициатива, в градове като Видин, Смолян и Благоевград минималното възнаграждение вече изкуствено надхвърля 60% до 70% от средната заплата за съответната област.

"Доказа се като неефективен за българската икономика. В отделни области от страната се стигна до абсурда, в който минималната работна заплата се явява над 60%, близо 70% от средната работна заплата в областите, което няма как да има икономическа логика. Тъй че всеки опит за преформатиране на този механизъм е положителен", посочва Михаил Кръстев от организацията.

Гласът на хората от реалния сектор

Докато траят макроикономическите спорове, хората на терен пресмятат как да оцелеят с текущите доходи, които в момента възлизат на 620 евро. В центъра на сливенското село Крушаре Мария Нейчева работи в дюнерджийница и споделя, че сметките излизат трудно и само благодарение на това, че в домакинството има втори доход.

"Не живея разкошно, но имам да си покривам нуждите. Плащам ток, вода, интернет, телевизия. Остава за внуците да отделим малко, друго няма", разказва жената. Тя допълва, че предвид ежедневното поскъпване на стоките, минималният праг трябва да се повиши веднага. "След като всички цени скачат, трябва да се вдигне. 700 би трябвало да е, то се вдигна всичко", пресмята Мария Нейчева.

Какво предвижда законът

Според действащата нормативна уредба в страната, окончателният размер на минималното възнаграждение за следващата година трябва да бъде официално дефиниран и гласуван до 1 септември. Очаква се разговорите между правителството, бизнеса и синдикатите да се изострят през следващите месеци, тъй като промяната ще засегне пряко стотици хиляди служители в цялата страна.