Синдикатите настояват за спешни мерки срещу безработицата

Европейската комисия трябва да предприеме незабавни действия за спасяване на прехраната на гражданите и създаване на нови работни места в индустриалния сектор. За това настояват от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) в официална позиция, разпространена от пресцентъра на КНСБ. Изявлението идва след публикуването на Пролетния пакет на европейския семестър, който потвърди, че стотици хиляди работни позиции в Европа са изложени на сериозен риск, докато редица сектори страдат от остър недостиг на работна ръка.

По данни на Европейската комисия, икономиката на общността губи по 27 000 работни места в производството всеки месец през последните две години. Това се добавя към вече загубените близо един милион позиции в промишлеността за периода между 2019 и 2023 година. От синдикалната организация предупреждават, че масовото навлизане на технологиите и изкуствения интелект може да предизвика икономически трусове на пазара на труда, надхвърлящи последиците от последната голяма финансова криза.

Петте искания на синдикатите

Европейските работници се нуждаят от реална защита, спешни инвестиции и нови социални права, посочват от конфедерацията. От ЕКП настояват за прилагането на пет ключови мерки на европейско ниво:

• Стартиране на нова схема SURE 2.0 за запазване на заетостта и производството в най-застрашените индустриални сектори;

• Въвеждане на право на обучение в рамките на работното време чрез Закона за качествени работни места;

• Увеличаване на публичните инвестиции за компенсиране на високите разходи за енергия, които притискат бизнеса;

• Стимулиране на вътрешното търсене чрез по-активно колективно договаряне и повишаване на заплатите;

• Прилагане на реален подход „Произведено в Европа“ в рамките на Закона за индустриалния ускорител.

Липса на политическа воля

Според синдикалните лидери, в момента по-малко от половината от хората в трудоспособна възраст в Европа участват в някаква форма на професионално обучение, което задълбочава кризата с квалифицираните кадри. Генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира ситуацията с критичен тон:

"Признанието от страна на Европейската комисия за мащаба на кризата с работните места, пред която е изправена Европа, е по-добре късно, отколкото никога. Работните места не само са изложени на риск – те вече се губят в голям брой, а данните на Комисията подценяват последиците, тъй като всяко загубено работно място води до допълнителни загуби на работни места. Не е време за половинчати мерки: нуждаем се от решителни действия за спасяване на работни места и индустрии. Комисията показа, че това е възможно по време на пандемията. Въпрос на политическа воля е."

Според нея изграждането на конкурентоспособна икономика е невъзможно, когато се разчита на лоши условия на труд и ниско заплащане, които отблъскват работниците.

Провалът на строгите икономии

От организацията смятат, че фискалните ограничения и липсата на дългосрочно планиране правят икономиката уязвима на външни шокове. Конфедералният секретар на ЕКП Людовик Воет посочва, че досегашният подход в рамките на Европейския семестър е доказал своята неефективност: "Кризата на работните места показва точно защо фискалните строги икономии са неустойчиви и контрапродуктивни. Хронично ниските инвестиции оставиха нашите компании силно изложени на енергийни шокове и изоставане в производителността, излагайки работните места на риск. Изправени пред нарастваща глобална нестабилност, е ясно, че трябва да стимулираме европейската икономика чрез увеличени инвестиции и по-силно вътрешно търсене."

Синдикатите настояват държавите членки да получат по-голямо фискално пространство, за да реагират на икономическите промени, вместо да се прехвърлят от една криза в друга.