Как Вранча концентрира разрушителната си мощ

Мощно средно дълбоко земетресение с магнитуд 6,2 разтърси Тиренско море близо до бреговете на Южна Италия и задейства сеизмичните радари в цяла Европа. Трусът е станал на огромната дълбочина от 250 километра под земната повърхност, което е спасило от разрушения близкия крайбрежен град Амантеа в регион Калабрия, но вълните са усетени в радиус от 1000 километра. Според експерт-сеизмолога Румяна Главчева, това събитие е ясен сигнал за специфичните процеси в дълбоките земни недра, които имат аналог и в най-опасната за България сеизмична зона – Вранча в Румъния.

Тайните на арковидните структури в Южна Европа

Огнището в Южна Италия принадлежи към така наречената Калабрийска арка. Земетресенията на голяма дълбочина не са прецедент за Стария континент, като подобни процеси се наблюдават и в Алборанската арка в Южна Испания, където през 1954 година бе регистриран брутален трус с магнитуд 7,8 в Гибралтарския проток на дълбочина от 626 километра. Хеленската арка в Егейско море също генерира подобни явления.

В същия тип дъговидни структури е заложено и сеизмичното огнище в румънския район Вранча, което пряко застрашава територията на България.

Как земята се "чупи" в горещата мантия

Земетресенията със средна дълбочина във Вранча се предизвикват от интензивно напрежение в почти вертикална скална плоча, заклещена на дълбочина между 60 и 180 километра под извивката на Карпатската дъга. Тази плоча потъва в по-топлата земна мантия под въздействието на гравитацията.

„С потъването на плочата в подлежащата мантия, по-високите околни температури и повишеното налягане довеждат до дехидратация на потъващия скален материал“, обяснява Румяна Главчева.

Това "изстискване" на водата от скалите увеличава вътрешното налягане в порите им и рязко намалява триенето. Резултатът е внезапно крехко разрушаване, което усещаме като земетресение. Без този уникален процес на освобождаване на вода, мантийните скали просто биха се огънали пластично, без да предизвикат трус. Тази геодинамична обстановка ражда трусове с магнитуд над 7,0 средно по два или три пъти на всеки век.

Защо Вранча удря Северна България толкова силно

Огнището във Вранча работи като компактно, силно активно "гнездо" в земната литосфера. Тъй като енергията се концентрира в тесен, почти вертикален цилиндър (с размери около 30 на 70 километра), сътресенията са силно фокусирани.

Сеизмичните вълни не затихват бързо, а се разпространяват с огромна скорост през твърдата Източноевропейска платформа. Точно затова те успяват да нанесат тежки щети на стотици километри разстояние, засягайки Букурещ и градовете в Северна България. През миналия век това се случи неколкократно – през 1940 година с магнитуд 7,7, през катастрофалната 1977 година с магнитуд 7,4, както и през 1986 и 1990 година, съответно с мощност от 7,1 и 6,9 по скалата на Ханкс и Канамори.