Слатина наложи пълна забрана на казината

Румънският парламент даде зелена светлина на кметовете и общинските съвети сами да решават съдбата на казината, игралните зали и букмейкърските пунктове на своя територия. Новият закон позволява на местната власт да ограничава или напълно да забранява хазартния бизнес. Вече девет от по-големите градове в северната ни съседка, сред които Браила и Плоещ, обявиха, че ще се възползват от новите си правомощия, докато в България подобни мерки остават предимно на хартия.

Първият град без хазарт

Слатина стана първата румънска община, която взе категорично решение да се освободи напълно от хазартната зависимост. Процесът ще се осъществи поетапно. Вече издадените разрешения за организиране на хазартни игри няма да бъдат подновявани след изтичането им. Съществуващите обекти ще бъдат затворени, а нови лицензи изобщо няма да се издават.

Крайните мерки бяха предприети след трагичен инцидент със самоубийството на 27-годишен мъж, който е бил пристрастен към залаганията и е затънал в сериозни дългове. Очаква се около 90 обекта в града да преустановят дейността си през следващата година, като единственото изключение ще бъде държавната "Румънска лотария".

Марио Де Мецо: „Хазартът е отрова, един човешки живот да спасим, пак си заслужава.“

Кметът беше категорично подкрепен от общинския съвет, въпреки че решението неминуемо ще доведе до спад в бюджетните приходи на общината.

Ограничения в столицата и националните курорти

Румъния започна битката с хазарта още преди две години, когато игралните домове бяха забранени в населените места с под 15 000 жители. Страната въведе и строги рестрикции за външната реклама, включващи ограничаване на размера на билбордовете и пълна забрана за разполагане на зали в близост до училища, църкви и детски площадки.

В момента на дневен ред е ново предложение, което предвижда изтласкване на казината единствено в определени национални курорти. Кметът на Букурещ Чиприан Чуку вече предложи на общинските съветници идеята местата за залагания в столицата да бъдат ограничени само в специфични зони, като например в Стария град.

Паралелно с това румънският парламент обсъжда допълнителни мерки, сред които забрана за достъп до игрални зали на лица под 21 години и ограничаване на загубите до 10 процента от декларирания доход. Още през миналата година медийният регулатор в страната забрани участието на популярни личности и инфлуенсъри в хазартни реклами.

Българската реалност

За разлика от решителните действия в Румъния, прилагането на подобни рестрикции у нас остава силно неефективно. Въпреки че игралните зали бяха ограничени в малките населени места, те продължават да се разрастват в големите градове, често в непосредствена близост до заложни къщи и фирми за бързи кредити.

Рекламите на хазартни игри с лицата на известни спортисти продължават да присъстват върху огромни пана на ключови булеварди. Според анализатори контролът върху забраната за реклама в интернет е слаб, което позволява агресивни маркетингови кампании дори в новинарските платформи. Все още липсва и наредбата, която трябва да регламентира как точно се изчислява отстоянието от 300 метра между букмейкърските пунктове и учебните заведения.

Междувременно хазартният сектор в България продължава да отчита колосални обороти. Данните на Националната агенция за приходите сочат, че през миналата година онлайн залозите са достигнали зашеметяващите 66 милиарда лева, а физическите обекти са генерирали над 1 милиард лева.