Древното вино в Кианти било изцяло бяло

Учени от Университета в Йорк и Университета на щата Флорида съставиха най-обширната генетична карта на антични лози, открити на едно и също място, след като анализираха древни гроздови семки на 2 000 години от кладенци в Тоскана. Резултатите от проучването показват, че тези насаждения са били ключова част от развитата аграрна мрежа на Римската империя, поставила основите на съвременното винопроизводство, съобщават от научното издание „Journal of Archaeological Science“.

Изненада в Тоскана

Археологическите разкопки в Четамура дел Кианти – селище, разположено на хълм в прочутия италиански лозарски район Кианти, извадиха наяве ценни артефакти. Между 300 г. пр.н.е. и 300 г. от новата ера местните жители са изхвърляли гроздови семки в дълбоки кладенци, където специфичен вид кал ги е консервирал перфектно до наши дни.

Експертите по генетика успяха да изолират ДНК проби от 80 семки и да определят цвета на античните плодове. Анализът донесе огромна изненада за екипа, тъй като съвременният регион Кианти е световноизвестен предимно с червените си вина от сорта санджовезе.

Оя Инанли: „Секвенирахме ДНК от 80 семки и открихме забележителна история на приемственост. По-голямата част от изследваните семки са от един и същи сорт, предаден от етруските на римляните и съхраняван в продължение на векове. Маркерите разкриха, че този доминиращ, дълголетен сорт е бил бял.“

Нанси де Грамънд: „Изследването на нашия екип добавя важна глава към историята на виното в лозарския регион Кианти. Приятна изненада е да разберем, че световноизвестното днес червено вино всъщност е било предшествано от бяло. Сортовете са отглеждани и поддържани в продължение на векове, от времето на етруските и древните римляни.“

Римската търговска мрежа

Генетичните изследвания доказват, че доминиращият сорт в Четамура е тясно свързан с древни гроздови семки, които учените проучиха по-рано в Южна Франция. Това откритие дава категорично биологично доказателство за съществуването на мащабна търговска мрежа за селскостопански продукти, организирана и контролирана от римляните по време на разцвета на империята.

Връзка с най-старата лоза

По време на анализите учените се натъкнаха на още един древен винен сорт, чиито аналози се отглеждат и днес в Централна и Източна Европа. Най-близкият му съвременен генетичен двойник се среща изключително рядко в Унгария, но находката разкрива директна историческа връзка с легендарната 400-годишна лоза в словенския град Марибор. Тя официално е призната за най-старото живо лозово растение на планетата, което продължава да дава плод и в наши дни.

Нейтан Уелс: „Нашите открития показват, че този конкретен сорт грозде е древен и издръжлив. Невероятно е да си представим, че сортове, на които са се наслаждавали древните римляни, са толкова близки до тези, използвани за виното ни днес. Когато пиете вино, произведено от тези реликви, вкусвате история, която е на една ръка от това, което се е сервирало на римските трапези преди хиляди години.“