Чували ли сте за този синдром?

Оказва се, че хората, които имат склонност да купуват много неща и буквално да се зариват от вещи вкъщи, всъщност е много вероятно да проявяват симптомите на този синдром, пише Обекти;.

Така както богатите най-често са най-пресметливи и дори стиснати, така бедните са не само склонни да дават повече, но и да трупат повече. Доказано е, че подобно поведение най-вероятно се дължи на високите нива на стресовия хормон кортизол, който влияе на процеса по взимане на решения: кортизолът влошава паметта, намалява концентрацията и понижава самоконтрола.

Представяме ви няколко признака на неправилното, дори вредно отношение към парите, което ви пречи да се чувствате щастливи и да стабилизирате финансовото си състояние.

1. Повтаряте модела на родителите си.

Като малки вероятно сте чували фразите: „Не можем да си го позволим“ или „Парите не растат по дърветата“. Възможно е да сте ставали свидетели как родителите ви търсят по-изгодни оферти за пазар или почивка, както и че не са сменяли работното си място. Всичко това се запечатва в съзнанието на подсъзнателно ниво. Лишенията и ограниченията в детството правят човека по-податлив на стрес и депресия. Дори простичките задачи му създават трудности и лесно го демотивират. Поучете се от опита на родителите си, за да се освободите от предразсъдъците.

2. Тревожите се какво ще кажат хората.

Познавате ли хора, които са взели заем, за да вдигнат сватба, за да организират бала на детето си като национално тържество; или жена, която си е купила рокля на стойност 2-3-месечни заплати; или такива, които се лишават в ежедневието си от какво ли не, но затова пък са склонни да почиват в 5-звездни хотели и да пръснат няколко хиляди за една седмица на почивка; или такива, които си купуват последния модел смартфон, като го изплащат за 2-3 години? Най-вероятно да.

Знаете ли, че актрисата Кийра Найтли се омъжи в рокля, която вече е носила и която е седяла в гардероба ѝ от 5 години, но хората не казаха нищо лошо – нито роднините ѝ са били разочаровани, нито съседите са ѝ се присмивали, нито пък тя се е чувствала по-малко булка. Няма нищо лошо да вдигнете луксозна сватба, ако можете да си го позволите и такъв е стандартът ви на живот. Но ако сте склонни да харчите всичките си спестявания за един ден, това е признак, че страдате от Синдрома на бедността и по-скоро искате да се самоизтъкнете, да привлечете вниманието и да се застраховате пред другите, че не сте бедни.

3. Имате грешни приоритети.

Икономистите, които изучават бедността, смятат, че хората в лошо финансово състояние се опитват да избягат от реалността, проблемите и скучния си живот, като харчат пари за ненужни неща, организират пищни празненства, впускат се в екзотични  и скъпи екскурзии, вместо да се погрижат първо за основните си нужди. Може би за това в Индия, една от най-бедните страни в света, 40% от семейния бюджет се харчи за ваканции и религиозни ритуали. В САЩ пък хората на социални помощи си поръчват пържоли и омари, когато отидат на ресторант, а в Мароко бедните селяни си купуват скъпи телевизори и дивиди плейъри, докато за обяд се хранят само с хляб и подсладен чай. В стремежа си да се изравнят с другите, тези хора имат склонност да подменят приоритетите си, като забравят истински важното и се „изхвърлят“ за неща, от които всъщност нямат нужда.

4. Лекувате стреса с пазаруване.

Хората в тежка финансова ситуация са под постоянен стрес. Кортизолът ги кара да взимат лоши решения, да теглят нови и нови кредити, да си купуват безполезни неща и да забравят да си платят сметките. Самоконтролът намалява, защото човекът няма сили да подобри положението си. В същото време пазаруването ви зарежда с положителни емоции, но само за кратко. По този начин неусетно попадате в кръговрата на живота на кредит. Популярната напоследък "шопинг терапия" си е чист въздух под налягане.

5. Нямате никакви цели или мечти.

Много хора се опитват да потиснат усещането, че са бедни, с повече работа. Лошото в такива ситуации е, че нямате време да си починете, да мечтаете и просто да се наслаждавате на живота. Според едно проучване хората с ниски доходи по-често си мислят, че не могат нищо да променят, затова не си поставят цели и не се стремят да постигнат нещо значимо. Когато сме тъжни и стресирани, може и да бленуваме за по-светло бъдеще, но ни е страх да променим настоящето. Когато сме щастливи и обичаме живота си, ни е по-лесно да мислим за бъдещето, да си поставяме реални цели и да ги преследваме с хъс и увереност.

Опитайте се да живеете тук и сега.

Пестете, но не бъдете стиснати.

Позволявайте си удоволствия, но не се „изхвърляйте“.

Не ставаме по-млади и нищо няма да вземем със себе си на онзи свят.