Работодатели и синдикати отхвърлят прехвърляне на вноски към НОИ

Възможността половината от 5-процентната осигурителна вноска за втория пенсионен стълб да бъде пренасочена към Националния осигурителен институт предизвика остри критики от икономисти, работодатели и синдикати. Темата, заедно с драстичния скок в цените на природния газ и електроенергията за бизнеса, коментираха тази сутрин в студиото на предаването „Тази сутрин“ по bTV бившият социален и икономически министър Лидия Шулева, изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добромир Иванов и президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Информацията за евентуално разделяне на вноската за втора пенсия на две половини, така че 2,5% да отиват в държавното обществено осигуряване, беше разпространена от опозицията. Твърденията бяха категорично отречени от управляващите, Министерството на финансите и представители на парламентарната бюджетна комисия.

"Явно някои хора не са разбрали, че изборите свършиха, че фабриката за фалшиви новини трябва да спре и с дезинформацията трябва да се престане. Искам най-категорично да заявя, че такова нещо няма, не се планира и не е било планирано", заяви в ефира на bTV Костадин Проданов от управляващата формация „Прогресивна България“. Той допълни, че по-рано му се е наложило да опровергава и друга невярна информация, според която повишението на цената на газа от КЕВР ще доведе до по-скъпо парно и ток за битовите потребители.

Заплаха за тристълбовия пенсионен модел

Въпреки официалните опровержения, експертите предупредиха, че дори тестването на подобна идея в публичното пространство носи сериозни рискове, особено в момент, в който парламентът прие създаването на т.нар. мултифондове за постигане на по-висока доходност във втория стълб.

"Основният въпрос, на който трябва да се отговори, е какво ще получат хората, ако тези пари отидат в НОИ след 20 години. Прехвърлянето на тези пари в НОИ като еднократна вноска може би ще запуши някаква дупка в огромния бюджетен дефицит, но като цяло не може да се каже, че ще даде гаранция за увеличаване на пенсиите на хората след 20 години", предупреди Лидия Шулева.

Изпълнителният директор на АИКБ Добромир Иванов уточни, че подобна стъпка не представлява директна национализация, тъй като не засяга вече натрупаните средства по индивидуалните партиди, а само бъдещите постъпления. Въпреки това той я определи като тежък удар върху системата, въведена през 2002 година.

"Факт е, че това е форма на отстъпление от пенсионната реформа, която започна през 2002 година. Намаляването на вноската, която отива във втория стълб, на практика ще намали именно пенсиите от тези капиталови стълбове. Надявам се наистина това да е фалшива новина и да няма такива намерения от управляващото мнозинство", коментира Добромир Иванов. По думите му при застаряващо население и намаляващ брой работещи спрямо пенсионерите капиталовото осигуряване става все по-важно, тъй като при него връзката между личния принос и размера на пенсията е пряка.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров също отбеляза, че след изявленията на вицепремиера и финансов министър Донев и на председателя на бюджетната комисия новината не почива на достоверност, но заслужава ясен отпор.

"За нас това е неприемливо и недопустимо. Това поставя под съмнение тристълбовия модел на пенсионната система, по който имаше и има политическо и обществено съгласие през последните повече от 25 години", каза Пламен Димитров. Той припомни, че още през декември 2024 година Икономическият и социален съвет е изготвил обстоен анализ от над 25 страници с конкретни препоръки за трите стълба. Според изчисленията, цитирани от синдикалиста, заради демографската криза до 2070 година за поддържане на първия стълб при пенсионна възраст от 65 години за мъже и жени ще е необходим допълнителен трансфер от 6 процентни пункта от брутния вътрешен продукт. При настоящ БВП от 116-120 милиарда евро това означава над 7 милиарда евро допълнително всяка година от данъци. Като решение Димитров посочи изваждането от първия стълб на всички плащания, несвързани с трудова дейност, и обвързването на минималната пенсия с прага на бедност.

Сребърният фонд като мъртъв актив

Като реална алтернатива за укрепване на пенсионната система Лидия Шулева и Пламен Димитров посочиха съживяването на Сребърния фонд, чиито средства в момента са замразени във фискалния резерв.

"Идеята за активно управление на парите от Сребърния фонд отдавна загина и на практика те са един мъртъв актив, който не носи абсолютно никакъв доход. Парите в Сребърния фонд не дават никаква гаранция за финансовата стабилност на пенсионната система, за което той беше планиран", заяви Лидия Шулева.

Според бившия министър вместо да се разчита само на еднократни приходи от данък върху свръхпечалбата, държавата трябва да пусне на фондовата борса малки миноритарни пакети от големи държавни дружества като НЕК и БЕХ, както и да развива инфраструктурни концесии. Това едновременно ще захранва Сребърния фонд и ще осигури прозрачност в управлението на държавните компании. Пламен Димитров подкрепи тезата, като допълни, че в продължение на 25-26 години поредни правителства са избягвали да вкарват във фонда средства от приватизация и концесионни такси, а управлението му е останало прекалено консервативно и без доходност.

Индустрията пред колапс заради скъпия газ

Втората гореща тема в студиото на bTV бе драстичното поскъпване на енергоносителите за небитовите потребители. Въпреки официалното решение за поскъпване на природния газ с 32,52%, за индустрията реалното увеличение от 1 ноември достига 36%, а за последните три месеца скокът е 70%. Допълнителен удар за предприятията е изискването да заплатят авансово на 100% заявените количества синьо гориво за ноември още до края на тази седмица.

В пряко включване от Мездра инж. Васил Христов, собственик на предприятие с над 100 служители, произвеждащо високотехнологична инженерна керамика за автомобилната индустрия и машиностроенето на всички континенти, описа критичната ситуация в сектора. Неговите пещи работят непрекъснато при температура от 1500 градуса и технологично нямат алтернатива на природния газ.

"На 1 септември природният газ за индустрията бе увеличен с 22%, на 1 октомври с 9%, за ноември с 36%. Ако авансовата вноска на компанията е била 4 700 евро за януари, сега е 12 700 евро. Разликата от 8 000 евро прави 169,50% увеличение от януари до ноември. Няма стока, дори и златото не се увеличава с такива темпове, както природният газ в момента", обясни инж. Васил Христов.

Предприемачът допълни, че негови български клиенти вече спират производството си, а в собственото му хале вместо обичайните 20 души в нощна смяна при пълно натоварване, в момента работи само един оператор на високотемпературната пещ. Той отбеляза, че в Северна Америка цената на газа е 11 пъти по-ниска от тази за българската индустрия, и призова за незабавни държавни компенсации още днес, а не през 2027 година.

Спор за компенсациите и ролята на ББР

Ситуацията на пазара на електроенергия също поставя фирмите под силен натиск. По данни на Добромир Иванов цените на борсата в сегмента „Ден напред“ са достигнали около 300 евро за мегаватчас. През октомври увеличението спрямо юни е между 126% и 137%, а само спрямо септември скокът е с 40%.

"Огромно е увеличението на газа и тока. То не е предвидено в разходната част на повечето фирми. Това най-вероятно е краткосрочна тенденция, но е важно държавата да запази тези бизнеси и те да не калкулират увеличението в крайната цена на стоките и услугите", посочи Добромир Иванов. Той критикува промяната в компенсационния механизъм от септември, с която изплащането на компенсациите за скъпия ток от октомври беше отложено за края на 2027 година – година и половина след реалното плащане на фактурите.

За да се реши проблемът веднага при вече отчетена инфлация от 6% за миналия месец, Лидия Шулева предложи нетрадиционен подход – големите предприятия да бъдат извадени от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) и да бъдат подпомагани чрез инструменти на Българската банка за развитие (ББР), подобно на схемите от кризата през 2008 година. Така средствата във фонда ще стигнат за незабавно компенсиране на малкия и средния бизнес.

Пламен Димитров обаче не се съгласи с идеята ББР да кредитира големия бизнес с тази цел, тъй като банковите инструменти в крайна сметка са възмездни. Според него решението е пълна прозрачност на ФСЕС и задължаване на ВЕИ сектора и операторите на батерии също да правят вноски в него наравно с АЕЦ и въглищните централи. Синдикалистът припомни, че от същия фонд се финансира и запазването на цената за битовите потребители от 74 евро за мегаватчас (около 80-90 евро с мрежовите такси) поне до 1 юли догодина.

Заради енергийната криза работодателските организации и двата национални синдиката провеждат утре среща с министъра на енергетиката и министъра на икономиката, а по-късно през седмицата очакват разговор и с министър-председателя Румен Радев.