Икономистът съветва управляващите да спрат да раздават помощи за ток, горива и други на калпак

Популистките предложения за бюджета могат да ни доведат до гръцкия сценарий, предупреди Никола Янков, икономист, предприемач и бивш зам.-министър на икономиката (2001-2003 г.).

„Очевидно партиите са преценили, че са в предизборна кампания и тяхното отношение към публичните финанси отразяват това тяхно предположение, че са в предизборна кампания. Всеки се надпреварва да раздава от общите ни пари, но не се споменава как ще се финансират тези разходи“, коментира Янков по bTV.

По думите му при консолидиран държавен бюджет от около 67 млрд. лв. половината пари ще само за две неща – пенсии и субсидии за ток. По негови изчисления, ако се приемат всички предложения за социални разходи, бюджетният дефицит ще достигне 11 млрд. лв., или 8% от БВП, а този дефицит може да се финансира само с дълг.

„Тоест какво се случва в момента в България? Ние харчим повече, отколкото взимаме като приходи в бюджета, и финансираме този дефицит с издаване на държавен дълг. Дългът в момента е около 37 млрд. лв., догодина ще е 48, по-догодина ще е 62, след това ще е 80… и така ще влезем в гръцки сценарий много бързо. Това не трябва да се допусне според мен“, смята икономистът.

Той напомни, че за да влезем в Еврозоната трябва да имаме бюджетен дефицит на текущата база под 3% от БВП. Припомни също, че когато се увеличават пенсии и минимална работна заплата това е дългосрочен ангажимент и те трудно могат да бъдат намалени.

„Този сценарий едно към едно го гледахме в Гърция, където 2000 г., когато Гърция се присъедини към Еврозоната, беше управлявана от хора с риторика, много приличаща на тази на „Продължаваме промяната“ в момента. Гръцките политици тогава казваха: „Гърция е най-бедната държава в Европейския съюз, това не може да продължава така. Трябва да вдигнем бързо пенсиите, за да станат като германските. Трябва да вдигнем минималната заплата и заплатите в публичния сектор, за да станат като в западна Европа. Направиха го, като започнаха да взимат бързо и огромни суми назаем. 2010 г. години кредиторите спряха да ги финансират и какво се случи с Гърция – тя трябваше да намали пенсиите тогава драстично – поне наполовина. Бях уволнени и доста хора от публичния сектор – безработицата се вдигна страшно – около 25%. Голяма част от гръцките банки се оказаха в с технически фалит, защото те всъщност бяха собственици на тези държавни облигации, по които Гърция спря да плаща“, напомни още икономистът.

Неговият съвет към управляващите в момента е да престанат да раздават помощи за ток, горива и други на калпак, както се случва в момента.