Учени разкриха защо котките мяукат толкова настойчиво пред хората

Домашните котки променят целенасочено поведението си и мяукат над четири пъти по-често, когато в стаята има човек, който може да им реши конкретен проблем, показва ново проучване на специалисти от Университета на Сао Пауло в Бразилия, публикувано в научното списание Animal Behaviour. Изследователският екип, ръководен от Наила Фукимото, установява чрез експеримент с 38 животни, че настойчивите звуци не са просто случаен израз на недоволство, а директно насочена комуникация към стопаните при възникване на трудност.

От десетилетия зоолозите наблюдават, че котките използват гласа си често и понякога доста силно около хора, но помежду си общуват чрез мяукане сравнително рядко. Свободно живеещите и подивелите котки също издават тези звуци значително по-рядко от домашните си събратя, което доказва пряката връзка на това поведение със съжителството с човека. Макар тези животни да разполагат с богат набор от фини сигнали и лицеви изражения, те често остават незабелязани от хората, поради което гласовата сигнализация се оказва най-ефективният начин за привличане на внимание.

Капанът с недостъпното лакомство

За да разграничат обикновеното раздразнение от целенасоченото търсене на помощ, Наила Фукимото и нейните колеги подбират за своя експеримент 38 домашни котки. По данни на техните собственици всички избрани животни проявяват особена гласова настойчивост, когато искат да получат храна. Учените поставят всеки от четириногите участници пред сериозно изпитание, като затварят любимото му лакомство в малка пластмасова кутия с отвори.

Дизайнът на кутията позволява на котката да вижда храната и да усеща нейната миризма, но не е съобразен с анатомията на котешките лапи и нокти. За да бъде отворена кутията, са необходими човешките противопоставими палци. Изследователите наблюдават реакциите на всяко животно в продължение на една минута при две различни условия - първо в присъствието на човек, който му обръща внимание, а след това в напълно празна стая.

Категорична статистика и език на тялото

Резултатите от бразилското проучване показват драстична промяна в реакциите на животните според това дали в помещението има потенциален помощник. В присъствието на човек учените регистрират общо 86 мяукания при всички участници в теста, докато при оставането им сами броят на звуците пада до едва 20. Допълнителният статистически анализ разкрива още по-голяма разлика - вероятността котката да започне да мяука е над 16 пъти по-висока, когато в стаята има човек.

„Тези резултати подкрепят предположението, че мяукането изпълнява комуникативна функция при взаимодействието между котките и хората“, пишат изследователите в публикацията си в списание Animal Behaviour.

Освен честотата на самите звуци, екипът проследява детайлно и действията на домашните любимци по време на експеримента. Докато мяукат, котките активно търсят визуален контакт с човека, като многократно местят погледа си от неговото лице към затворената кутия с лакомството и обратно. Когато останат сами в помещението, животните променят тактиката си, спират да издават звуци и прекарват по-голямата част от времето неподвижни, взирайки се към затворената врата.

Насочено обръщение към конкретна аудитория

Авторите на изследването уточняват, че получените данни не са пряко доказателство за това, че котките осъзнават напълно човешките физически способности за решаване на сложни задачи. Въпреки че не всяко виене или скимтене е умишлено обмислена молба, поведението им надхвърля обикновения неволен израз на емоции от недостъпната храна.

„Фактът, че повечето мяукания в нашето изследване са били насочени към конкретен получател, показва, че котките не просто са издавали звуци, а са се обръщали към определена аудитория. Това съответства на поведение, при което сигналите са насочени към конкретен получател“, посочват авторите на проучването.

Тези наблюдения допълват предходни научни трудове за силната привързаност на котките към техните стопани и сложната им невербална комуникация. По-ранни анализи вече са установили, че бавното мигане играе ключова роля в общуването между двата вида, като животните реагират много по-благосклонно, когато човекът им отвърне със същия жест.

Бразилските специалисти отчитат и определени ограничения в своя настоящ експеримент, сред които са сравнително малкият брой от 38 изследвани животни и предварителният подбор само на котки, които са склонни да мяукат активно за храна. Това означава, че изводите може да не се отнасят в същата степен за по-тихите представители на вида. В бъдещи проучвания учените планират да анализират акустичните характеристики на самите звуци, за да установят дали котките използват различни интонации и честоти, когато искат храна, търсят ласки или настояват някой да им отвори вратата.