Един кръвен тест показва нивата на захарта за три месеца назад

Около 770 000 души в България живеят с диабет, като половината от тях изобщо не подозират за заболяването си, сочат данните на Българското дружество по ендокринология. Президентът на организацията проф. д-р Анна-Мария Борисова обръща внимание, че преддиабетното състояние често протича скрито заради липсата на ясни оплаквания. Ключова роля за ранното му улавяне играе изследването на гликиран хемоглобин, което за разлика от моментния тест проследява нивата на кръвната захар за период от два до три месеца назад.

Как захарта оставя траен отпечатък в кръвта

Хемоглобинът представлява белтък в червените кръвни клетки, чиято задача е да пренася кислород от белите дробове до всички тъкани в тялото. Когато глюкозата от приетата храна попадне в кръвообращението, част от нея се свързва директно с този белтък. Процесът се нарича гликиране и е напълно естествен, поради което всеки човек има определено количество гликиран хемоглобин, познат в лабораториите още като HbA1c, A1c, гликохемоглобин или гликозилиран хемоглобин.

Колкото по-висока е концентрацията на захар в кръвта, толкова повече хемоглобин се покрива с глюкоза. Според данните на информационната платформа на Националната медицинска библиотека на САЩ MedlinePlus, веднъж свързана, глюкозата остава прикрепена през целия живот на червената кръвна клетка, който продължава около три месеца. Именно тази биологична особеност позволява на изследването да покаже реалната средна стойност на кръвната захар за целия тримесечен период.

Референтни граници и индивидуални цели

В медицинската практика резултатите се отчитат в проценти или в милимола на мол – мерна единица, въведена като стандарт в редица европейски лаборатории още през 2009 година. За поставяне на диагноза специалистите от MedlinePlus посочват три основни прага. Стойностите под 5,7% се приемат за напълно нормални, диапазонът между 5,7% и 6,4% сигнализира за преддиабет, а резултат от 6,5% (48 милимола на мол) или повече означава наличие на диабет.

При хората с повишен риск от развитие на диабет тип 2 препоръчителната цел е поддържане на ниво под 6% (42 милимола на мол), уточняват експертите от организацията Diabetes UK. За пациентите с вече установена диагноза оптималният контрол изисква стойности от 6,5% или по-ниски, тъй като поддържането на тези граници доказано намалява опасността от увреждане на очите, нервите и бъбреците, както и риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.

Прицелните показатели обаче се определят строго индивидуално от лекуващия лекар. Според специализирания портал Making Diabetes Easier по-високи целеви граници се допускат при пациенти с чести спадове на кръвната захар, тежки съпътстващи усложнения или дългогодишна история на заболяването. От Diabetes UK допълват, че същият щадящ подход се прилага и при по-възрастните хора, при които рискът от падане вследствие на рязко падане на захарта често е по-опасен от поддържането на прекалено строг метаболитен контрол.

Рискови групи и честота на тестване

Американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията, цитирани от MedlinePlus, препоръчват профилактично изследване на гликирания хемоглобин при всички лица над 45-годишна възраст. Тестът е силно препоръчителен и за хора с наднормено тегло или затлъстяване, както и за тези, които имат родител, брат или сестра с диабет тип 2. В рисковата група попадат още пациентите с високо кръвно налягане, висок холестерол, сърдечно заболяване или прекаран инсулт, хората с физическа активност под три пъти седмично, както и жените с прекаран гестационен диабет или синдром на поликистозните яйчници.

Лекарите назначават теста и при поява на класически симптоми като:

• силна жажда и често уриниране;

• необяснима загуба на тегло и постоянна умора;

• замъглено зрение и бавно зарастващи рани;

• изтръпване на ръцете или краката.

При нормални показатели личният лекар преценява кога е необходимо следващото тестване. Пациентите с установен преддиабет обикновено се проследяват веднъж на една-две години, докато при развит диабет контролът се извършва поне два пъти годишно. Много пациенти проверяват нивата си на всеки три до шест месеца, особено след промяна в терапията, посочват от Diabetes UK.

Предимства и ограничения на метода

Самата процедура отнема няколко минути и включва вземане на венозна кръв от ръката. Основното предимство на метода е, че не изисква предварително гладуване и пробата може да се даде по всяко време на деня – ключово удобство за хората, при които преддиабетът все още може да бъде спрян и обърнат навреме. Пациентите трябва предварително да уведомят лекаря си за всички приемани медикаменти и за евентуална бременност, тъй като тези фактори могат да изкривят картината.

Данните на MedlinePlus и Diabetes UK показват, че точността на анализа може да бъде компрометирана при анемия и други кръвни заболявания като таласемия и сърповидно-клетъчна анемия, при бъбречна недостатъчност, чернодробни увреждания или прием на стероидни препарати. Изследването не е приложимо за диагностициране на диабет тип 1 и на гестационен диабет по време на бременност. От Световната здравна организация предупреждават, че един-единствен тест не е достатъчен за окончателна диагноза, поради което при завишени стойности специалистите назначават повторна проба или измерване на кръвната захар на гладно.

В ежедневния контрол лабораторният тест и домашният глюкомер не се изключват, а се допълват взаимно. Докато глюкомерът отразява само моментното състояние, гликираният хемоглобин дава общата картина за месеци назад. Експертите от Making Diabetes Easier обясняват, че двама пациенти могат да имат идентичен среден резултат на HbA1c, но при единия нивата на кръвната захар да бележат резки ежедневни скокове и спадове, които остават видими единствено при редовно измерване в домашни условия.