Как България се превърна в единствената соцстрана, която сглобява западни автомобили

Преди близо 60 години България изненадва света с амбициозен проект, който я прави единствената страна от социалистическия лагер, сглобяваща западни автомобили. Историята на "Булгаррено" е разказ за технологичен оптимизъм, международни успехи и политически решения, които слагат край на обещаващо начинание.

Договорът, който променя всичко

На 20 август 1966 година е подписан договорът между държавното стопанско предприятие "Булет" и френската компания Renault. Инициаторът е Емил Разлогов, търговски съветник в българското посолство в Париж, който води преговори с французите цели четири години. Партньор в проекта става държавното стопанско обединение "Металхим", управлявано от генерал Георги Ямаков.

Официалното обявяване идва на 18 септември 1966 година във вестник "Работническо дело". Само два дни по-късно на Пловдивския панаир са изложени 10 автомобила Renault 8, сглобени във военния завод в Казанлък. Колите носят означението "Bulgarrenault", а на предното стъкло - трицветна лента с надпис "Булет".

Модерният завод край Пловдив

През 1967 година производството се премества в специално изграден завод на булевард "Асеновградско шосе" в Пловдив. Съоръжението струва 15 милиона долара и разполага с автоматизирана поточна линия, модерни заваръчни и бояджийски агрегати - най-съвременните за времето си.

Техническият ръководител на проекта става инженер Стефан Вапцаров, а за началници по износа са назначени Атанас Тасков и Георги Младенов. Група български специалисти преминават тримесечен стаж в заводите на Renault във Франция.

Спортни триумфи и международно признание

"Булгаррено" бързо придобива международна известност благодарение на спортните си успехи. През 1968 година екипажът на братята Илия и Никола Чубрикови печели първо място в първото автомобилно рали "Трансбалкания", побеждавайки 14 други екипажа. Същата година те участват и в престижното рали "Монте Карло" с модела "Булгаралпин".

"Рекламата, която получихме от спортните успехи, бе огромна", разказва инженер Стефан Вапцаров за триумфите на българските състезатели.

Производство и експорт

До 1970 година в Пловдив са произведени общо около 4000-6500 автомобила "Булгаррено 8" и "Булгаррено 10", както и около 100 броя от спортния модел "Булгаралпин". Цените варират между 6100 лева за "Булгаррено 8" и 6800 лева за "Булгаррено 10".

Значителна част от производството се експортира - 500 автомобила "Булгаррено 10" за Югославия (1967-1969), 300 броя за Австрия (1970) и редица коли за държави от Близкия изток. България също изнася 16 000 комплекта крикове и манивели за Франция през 1967 година.

Брежневите вежди и политическият край

Краят на проекта идва неочаквано. През 1970 година в московския парк "Соколники" се провежда изложба на постиженията на съветската икономика. Там са представени три нови автомобила "Булгаррено", които привличат голямо внимание от посетителите.

Според разказите на ветерани от българската автомобилна индустрия, съветският лидер Леонид Брежнев се спира пред българските коли, смръщва прочутите си вежди и отсича: "Това е добре, но защо трябва да дразним с подобни неща съветските хора".

Жигулата срещу Булгаррено

Истинската причина за спирането на производството е икономическа и политическа. През 1970 година СССР пуска в експлоатация гигантския завод в Толиати за производство на "Жигули" (Lada) по лиценз на FIAT 124. Съветските планове предвиждат износ на стотици хиляди такива автомобили за всички социалистически страни.

"Причината за спирането на Булгаррено бе чисто политически натиск на конкурента, въпреки огромния незадоволен пазар", разказва Божидар Господинов, един от участниците в проекта.

В началото на 1970 година производството на "Булгаррено" е прекратено завинаги. Заводът в Пловдив е преобразуван в сервиз, а по-късно - в клон към други предприятия.

Наследството

Румъния веднага поема щафетата с производството на "Dacia" по лиценз на Renault 12 и Renault 14, което продължава и до днес. България губи шанса си да развие автомобилна индустрия и остава единствената страна от бившия социалистически лагер без собствено автомобилостроене.

Днес "Булгаррено" се помни като символ на технологичния потенциал на България от 60-те години - времето, когато страната ни беше на крачка от това да се превърне в автомобилостроителна държава.