Точно 30 години от старта на масовата приватизация у нас

Точно 30 години след старта на масовата приватизация у нас през 1996 година, равносметката показва пълно крушение на надеждите за справедливо раздържавяване, съобщават във всекидневника "Вестник Дума". Вместо реални дивиденти за близо 3 милиона български граждани, включили се в процеса с бонови книжки от 25 000 инвестиционни лева, преходът остави след себе си десетки фалирали и умишлено източени предприятия. Към днешна дата в Регистър А на Централния депозитар все още отлежават над 2 милиона "спящи" лични сметки с ценни книжа. Тяхната стойност се оценява на над 1,02 милиарда евро (близо 2 милиарда лева) по номинал, но реалната им пазарна стойност е напълно неясна поради масовото ликвидиране на активите през годините.

Схемата със Сребърния фонд

През годините Министерството на финансите лансира мащабна концепция за служебно "събуждане" на тези акции и вливането им в специален централизиран инвестиционен фонд. Проектът предвиждаше, че ако активите не бъдат потърсени в рамките на 6-7 години, притежателите им ще ги загубят окончателно, а средствата ще бъдат прехвърлени към държавния Сребърен фонд. Тогавашният финансов министър Владислав Горанов категорично отхвърляше критиките срещу този механизъм:

"В никакъв случай подобно разпореждане с тях не може да се оприличи на национализация. Подобно действие е в защита на обществения интерес, не е посегателство върху личната собственост и не противоречи на конституцията."

Олигархично забогатяване под носа на държавата

Държавният контрол и регулациите по време на приватизационните вълни се оказаха напълно фиктивни. Мениджърите на създадените тогава 81 приватизационни фонда масово забогатяха на гърба на дребните легитимни собственици, изсмуквайки капиталите на работещите заводи. Към днешна дата от тези структури реално функционират едва около 20 фонда. Цялостният обем на блокираните сметки по котировки на Централния депозитар достига между 1,27 и 1,53 милиарда евро, но по-голямата част от заводите зад тях вече не съществуват физически.

Таксите изяждат стойността на боновете

Финансови експерти посочват, че пасивността на хората не се дължи единствено на липса на информация, а на пълна липса на икономическа изгода. За да може един гражданин да провери и управлява активите си, той е принуден да премине през лицензиран инвестиционен посредник. Административните разходи и непосилните такси за унаследяване на документи на починали роднини в десетки случаи надхвърлят реалната пазарна стойност на самите акции. Въпреки че от 2018 година Централният депозитар позволи безплатна проверка на собствеността чрез персонален идентификационен код (ПИК) от НАП, проблемът остава напълно блокиран, а темата е в пълно институционално затишие.