Икономистите предлагат съкращаване на 100 000 чиновници до три години

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) предлага съкращаване на 100 000 заети в обществения сектор в рамките на три години и въвеждане на законов таван на публичните разходи до 38 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Мерките са част от представения в София „Алтернативен бюджет 2027 – Изход от спиралата на дефицитите“, съобщават от организацията.

Икономистите предупреждават, че без спешни структурни реформи България рискува да навлезе в десетилетие на хронични бюджетни дефицити, бързо натрупване на дълг и силен натиск за вдигане на данъците.

Заплахата от дългова спирала и скъпи лихви

Основният дисбаланс в публичните финанси не се дължи на липса на приходи, а на прекомерно харчене, посочват от института. През последните 25 години бюджетните постъпления в страната се движат устойчиво в границите между 36 и 38 процента от БВП, докато държавните разходи вече надхвърлят прага от 40 на сто.

Според анализа на експертите правителственият план за 2027 година залага бюджетен дефицит от 4,3 процента от БВП. Този недостиг остава висок въпреки предвидените нови приходни мерки, които ще изземат допълнително близо 2 милиарда евро от бизнеса и гражданите.

Отлагането на реформите оскъпява пряко обслужването на задълженията. Бюджетните прогнози показват, че държавният дълг ще достигне 33,3 процента от БВП през 2027 година. Същевременно разходите само за лихви по дълга скачат повече от три пъти за четири години — от 516 милиона евро през 2024 година до близо 1,8 милиарда евро през 2028 година. От ИПИ подчертават, че икономическият растеж не може безкрайно да се крепи на дефицити, потребление и кредитиране, след като България вече отчита най-високия реален ръст на потреблението на домакинствата и най-бързото поскъпване на труда в Европейския съюз, както и най-бързия ръст на банковия кредит за домакинствата в еврозоната.

Орязване на щатове и ревизия на социалните плащания

Като алтернатива на данъчното облагане икономистите предлагат строга фискална дисциплина и ограничаване на публичния дълг под 30 процента от БВП. Ключовият елемент в плана е намаляването на администрацията със 100 000 души за тригодишен период чрез въвеждане на така нареченото правило 20/10 — делът на наетите в обществения сектор да не надвишава 20 процента от всички работещи в страната, а разходите за техните възнаграждения да бъдат ограничени до 10 процента от БВП.

Реформата предвижда окончателно премахване на механизмите за автоматично индексиране на заплатите в бюджетната сфера. Това ще свие разходите за персонал с между 1,5 и 2 процента от БВП. В секторите на образованието, здравеопазването и съдебната власт се предлага преход от автоматично финансиране на щатове и структури към плащане срещу измерими резултати и отчетност.

Сериозна ревизия е заложена и при социалните трансфери и държавните субсидии. От ИПИ настояват за спиране на настоящата програма за лични асистенти, като вместо директни парични плащания на калпак част от ресурса се насочи към реални услуги за подкрепа на действително нуждаещите се хора.

Концесии в Северна България и повече пари за общините

За да се освободи ресурс за развитие без натоварване на бюджета, алтернативната рамка залага на приватизация през фондовата борса. Предлага се публично листване на миноритарни и мажоритарни дялове в Българския енергиен холдинг (БЕХ), Българската банка за развитие (ББР), „Български пощи“, Държавната консолидационна компания (ДКК) и други държавни предприятия, както и пълна приватизация на „Топлофикация София“.

Специален фокус в документа е поставен върху привличането на частни капитали в инфраструктурата в размер на поне 2 процента от БВП годишно. Икономистите предлагат отдаване на концесии за изграждане и управление на транспортни връзки, железопътни линии и пристанища с приоритет върху Северна България. Според авторите на разработката по този начин частните спестявания в страната ще могат да финансират важни инфраструктурни проекти, които държавата проваля с години.

Планът на ИПИ, представен от икономистите Лъчезар Богданов, Петър Ганев и Весела Добринова със съдействието на Фондация за свободата „Фридрих Науман“, предвижда и финансова децентрализация. Според разчетите общините трябва да получат директно 2 процентни пункта от подоходния данък, както и изцяло нов модел за финансиране на местни инвестиции на обща стойност над 4 милиарда евро.