Разширяването на масивите променя наличните водни ресурси

Разширяването на горските масиви в средиземноморски условия може да намали годишния воден отток към реките с 20 до 30 процента. Данните са базирани на нов систематичен научен обзор от 59 изследвания, публикуван през август 2026 година в изданието Journal of Hydrology: Regional Studies, който разкрива сложния хидроложки компромис между дървесната растителност и водните басейни.

Средиземноморският воден парадокс

Изследването под заглавие "От короната до потока: систематичен обзор на хидроложките компромиси при разширяването на средиземноморските гори" е дело на учените Сафае Журани, Пиер-Ален Ейрал, Матийо Винял и Дидие Жослен. Екипът е използвал стандартизирания подход за систематични обзори и е обобщил данни за естественото възстановяване на гората, залесяването и завземането на изоставени земеделски площи от дървесна растителност, пише Meteo Balkans.

Основният резултат показва, че при разширяване на гората годишното количество вода, напускащо горните части на водосборите към речната система, обичайно намалява. Причината не се крие в буквално "изсушаване" на земята, а в огромното количество вода, което дърветата задържат и впоследствие връщат обратно в атмосферата.

Как дърветата усвояват влагата

Първата загуба на влага започва още преди дъждът да достигне почвата. Листата, игличките, клоните и стволовете прихващат част от валежите, като в средиземноморски условия това количество е между 14 и 28 процента. Тази вода се изпарява директно във въздуха.

Останалата част пада върху почвата, където кореновата система и листната постилка подобряват инфилтрацията. След като водата проникне в земята, дълбоките корени на дърветата я усвояват и я транспортират нагоре, за да излезе през малките отвори на листата – процес, наречен транспирация. Заедно с изпарението от почвата и прихванатите валежи, това образува общата евапотранспирация, която е основната причина за намаляване на водния отток.

Горите често са сравнявани с огромна природна гъба. Според изследователите истинската гъба попива вода и после я отдава почти цялата, докато гората е жива система, която консумира значителна част от нея.

Базисният отток през лятото

За речните системи най-важният проблем често не е средният годишен дебит, а количествата, които остават през критичните месеци юли, август и септември. Авторите на обзора установяват, че горското разширяване може да намалява базисния отток по време на летни засушавания. Именно този отток, идващ от бавното освобождаване на вода от почвата и подземните запаси, държи планинските потоци живи между валежите. Ако дърветата усвояват по-голяма част от наличната вода, към реката остава по-малко точно когато тя е най-необходима.

Въпреки тези данни, изводът, че по-малко гора означава автоматично повече вода, би бил опасно опростяване. Премахването на растителността увеличава директния отток, но заедно с това драстично повишава ерозията, отмиването на почвата, наносите в язовирите и риска от внезапни наводнения.

Решения за управление на ресурсите

Новият обзор не препоръчва обезлесяване, а насочва вниманието към адаптивното управление и контролираното разреждане на прекалено гъсти горски масиви. Намаляването на гъстотата може да увеличи количеството вода, достигащо до почвата и подземните води.

Отделно европейско изследване, проведено през април 2026 година чрез хидроложкия модел LISFLOOD, показва, че при оптимално подбрано местоположение на новите гори пиковият речен отток при наводнения може да бъде намален с над 40 процента. Залесяването обаче трябва да се съобразява с дървесния вид, възрастта, изложението и локалните валежи, за да не компрометира водоснабдяването в региони, които вече страдат от засушаване.

Ефектът върху водите на Балканите

Макар данните от 30 процента спад да не могат да се пренасят механично върху отделни български реки като Марица, Струма или Арда, механизмът е от изключително значение за Балканския полуостров. Гърция, Албания, Черна гора, Северна Македония и южните части на България разполагат с планински водосбори, където високите летни температури и горската растителност действат едновременно.

Рило-Родопският масив и Пирин захранват реки със силно средиземноморско влияние. В условията на променящ се и все по-горещ климат, увеличаващата се горска растителност поставя въпроса за прецизно управление на водата. Според предупрежденията на експертите, по-високите температури ще увеличават евапотранспирацията, което ще засили конкуренцията за наличната вода между горите, реките, земеделието и населението.