Асен Личев: Хидровъзел край Никопол спасява река Дунав
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Бившият екоминистър предупреждава за нова хидроложка криза
Европа вече е навлязла в нова хидроложка реалност, а рекордно ниските нива на река Дунав не са временна аномалия, съобщават от БГНЕС. Проектът за Хидротехническия комплекс „Никопол – Турну Мъгуреле“ трябва да бъде върнат в дневния ред като стратегическо решение за бъдещето на реката, категоричен е бившият министър на околната среда и водите Асен Личев в интервю за агенцията.
Нова хидроложка реалност
Според експерта съоръжението може да стабилизира нивата на реката, да гарантира корабоплаването, да осигури зелена енергия и да повиши водната и енергийната сигурност на България и Румъния. "Навлизаме в нова хидроложка реалност, за която нито България, нито Европейският съюз имат лукса да бъдат изненадани. Вече не можем да говорим за временна климатична аномалия. Климатичните промени превърнаха екстремните явления в ежегоден модел", подчертава Личев.
Той обяснява, че ситуацията е била научно прогнозирана още през пролетта, когато европейските институции са разполагали с данни за катастрофалното маловодие. Службата за изменение на климата „Коперник“ официално е публикувала данни, че дебелината на снежната покривка е била с 31% под средните норми. Въпреки ясните прогнози, че алпийските ледници се топят безпрецедентно бързо, мерки не са били взети.
Брюксел и институционалният егоизъм
На фона на кризата всяка държава реагира самостоятелно, спасявайки собствения си суверенитет и икономически интерес. "Европейската солидарност се дави в плитките води на Дунав", посочва бившият министър. Той критикува Брюксел за липсата на централизиран механизъм за управление на риска от суша и нарича поведението на институциите институционален егоизъм.
Според него политиките за защита на околната среда в Европа често постигат обратен ефект, увеличавайки риска от пожари заради забрани за почистване и натрупване на леснозапалим материал в горите. Подобен радикален екологичен подход блокира и почистването на речните корита и изграждането на хидротехнически съоръжения под предлог, че се увреждат местообитанията.
Спасението чрез нов комплекс
Личев категорично отхвърля твърденията, че комплексът „Никопол – Турну Мъгуреле“ унищожава екосистемата. "Това е груба манипулация. Всички нагоре по течението – Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Сърбия и Румъния – регулираха реката, построиха си централи, подсигуриха си корабоплаването, енергетиката и земеделието, без някой да ги обвини, че са унищожили Дунав", отбелязва експертът.
Той припомня, че единствено в участъка от „Железни врата“ до Черно море реката е оставена на произвола. Реализирането на проекта би гарантирало водоподаването за АЕЦ „Черна вода“ в Румъния и за българските енергийни мощности, като едновременно с това ще произвежда чиста енергия за двете държави.
Ударът върху икономиката и липсата на реформи
Ако тенденцията се запази, речната логистика и транспортът ще поемат първия удар, последвани от енергетиката и земеделието в Северна България. Кризата с питейната вода ще засегне десетки населени места, чиито водоизточници зависят от дунавските води.
За преодоляване на проблема Асен Личев предлага четири спешни мерки: спиране на течовете във ВиК сектора, които масово надхвърлят 60%; пълна модернизация на напоителните системи; реална дигитализация на управлението на водите и постоянно поддържане на плавателния път със собствена мощна дражна техника.
Абсурдът с безплатната вода за Гърция
Един от най-големите парадокси, които бившият екоминистър посочва, е водоподаването за гръцките фермери. Докато градове като Плевен и Ловеч са изправени пред пореден унизителен воден режим, за гръцкото земеделие е осигурена безвъзмездно вода от каскадата „Арда“.
Личев припомня, че като експерт на най-високо държавно ниво се е обявил категорично против продължаването на това договаряне след изтичането на 60-годишната репарационна спогодба. "България отдавна не е в позицията на победена държава", подчертава той, допълвайки, че управлението на водите не е просто административна задача, а въпрос на национална сигурност и бъдеще за страната.





















