Директори и синдикати очакват яснота за предложените реформи

Евентуална промяна на модела на финансиране в образованието предизвика остра реакция и объркване сред директори и учители в България. Липсата на конкретика около новия механизъм, който трябва да замени принципа "парите следват ученика", повдига въпроси за бъдещето на делегираните бюджети и финансовата стабилност на училищата, след като премиерът Румен Радев и министърът на образованието проф. Георги Вълчев анонсираха предстояща реформа, пише вестник "Сега".

Какво загатват властите

"В рамките на една година ще предложим промяна в модела на финансиране в образованието. В момента той е фокусиран върху броя ученици. Това прави несигурни учителите в по-малките училища и заплатите, които получават, са различни", коментира проф. Вълчев пред Нова телевизия. По думите му това изкривява системата и поведението на учителите, които прикриват отсъствия и допускат преминаването в по-горен курс на слаби ученици, за да не загубят финансирането.

Намеренията на министерството бяха потвърдени и от министър-председателя. "Обсъдихме можем ли да заменим изчерпания вече модел "Парите следват ученика" с друг, в чийто център да бъдат не количеството ученици и избутването им до 12. клас, а качеството и изграждането на личности. Труден въпрос, за който досега никой нямаше смелост. Но министърът на образованието отговори уверено, че можем да го направим", заяви Румен Радев.

От синдикат "Образование" реагираха остро, отхвърляйки обвиненията към учителите за отсъствията на ученици от уязвими групи. "Дори и частичното присъствие в училище на тези ученици е нещо незаменимо за тяхното гражданско израстване. Нека не им отнемаме това право, за да спестим пари!", апелираха от организацията.

Делегираните бюджети нямат алтернатива

Председателят на Съюза на директорите в средното образование Диян Стаматов подчертава, че финансирането и в момента не зависи изцяло от броя на децата. "Чистият модел "Парите следват ученика" приключи през 2012-2013 година, когато се въведоха три стълба на финансиране - според броя на учениците, броя на паралелките и вида институция", обяснява той.

Според бившия образователен министър Красимир Вълчев, около 73-74% от средствата зависят от броя на учениците, 11% от паралелките и 10% от институцията. "Във формулата има и регионален коефициент - колкото по-отдалечено е едно училище, толкова по-голяма добавка получава", посочва той. Според него увеличаването на тежестта на паралелките може да доведе до създаване на изкуствено маломерни класове, което няма да реши въпроса с качеството.

Дългогодишният директор Милко Багдасаров е категоричен относно постигнатото до момента. "Да премахнем модела "Парите следват ученика" - но кого да следват парите? Делегираните бюджети нямат алтернатива, ако искаме директорите и училищата да имат реална финансова самостоятелност", написа той в социалните мрежи.

Това мнение се споделя и от Траян Траянов от "Заедно в час". "Без делегиран бюджет няма училищна автономия. Ако броят ученици не е компонент от формулата, това би създало предпоставка училищата да записват по-малко деца", казва той, предупреждавайки, че най-засегнати ще бъдат уязвимите групи.

Кога ще дойде ред за качеството?

Въпреки консенсуса, че системата се нуждае от фокус върху резултатите, експертите предупреждават за трудностите при измерването им. "Опити за въвеждането му започнаха още от 2021 година. Говореше се около 10% от финансирането да бъде обвързано с качеството", коментира Стаматов. "Т.нар. елитни училища приемат с висок бал, но накрая учениците излизат с по-нисък бал. Тогава излиза, че тези училища би трябвало да получат по-ниско финансиране."

Синдикатите от своя страна акцентират върху общия недостиг на средства. "Проблемът с делегираните бюджети е липсата на достатъчно средства от БВП за образование, а не толкова принципът, че средствата следват ученика", заявяват от КТ "Подкрепа". За текущата година средствата за образование са намалени от 4,8% на 4,7% от БВП, а прогнозите за следващата година сочат свиване до 4,5%.

"Трябва да се говори много внимателно за финансирането, защото ни костваше 10 години да въведем делегираните бюджети. Не може изведнъж да се смени системата", обобщава Стаматов.

Очакванията към Министерството на образованието и науката остават скептични, докато не бъде предложен работещ механизъм за измерване на добавената стойност на всяко училище, без това да застрашава финансовата автономия на институциите.