Защо институцията пренебрегна историческите стойки за знамена

Централният площад в Русе се сдоби с нова, спорна архитектурна придобивка – 15-метрови пилони за знамена пред сградата на Съдебната палата. Според общественика и демограф академик Петър Иванов съоръженията са не само естетически неиздържани, но и представляват директно нарушение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България.

Архитектурен кич или закононарушение

В своя остра позиция в социалните мрежи, русенецът определя новите пилони като „казармени“ и обръща внимание, че те се издигат непосредствено над критикуваните от години розови бетонни корита пред входа на институцията. Проблемът обаче надхвърля визуалния облик на площада.

Разпоредбата на член 16 от съответния закон категорично указва, че националният флаг трябва да бъде поставен на самите фасади на държавните институции, съдилищата и кметствата, а не пред тях. Единственото законово изключение, позволяващо поставяне на знамето физически пред сградата, важи за храмовете на различните вероизповедания.

„Русенската Съдебна палата не е нито църква, нито синагога, нито джамия“, категоричен е академик Иванов, подчертавайки, че волята на законодателя е брутално погазена в центъра на града.

Историческите поставки пустеят

Иронията в ситуацията се засилва от факта, че върху самата фасада на Съдебната палата от близо век съществуват автентични метални поставки за знамена. Те са монтирани още по царско време и през годините са изпълнявали стриктно функцията си, приютявайки националния трибагреник и флага на Европейския съюз.

Вместо да се използват съществуващите и законосъобразни места на стената, институцията е предпочела да инвестира в изграждането на масивни външни тръби.

„Представяте ли си, ако пред десетките хиляди всякакви сгради на всички упоменати в чл. 16, ал. 1 институции... някой реши да сложи по два 15-метрови пилона, как ли ще изглежда територията на България? Ми тя ще прилича на… таралеж“, коментира с възмущение бившият кандидат за кмет на Русе, предупреждавайки за опасността от превръщането на подобна практика в масово явление.