Прясната вода е едва три процента от световния ресурс

Водата се превръща в "нефта на XXI век", а задълбочаващият се дефицит на жизненоважния ресурс неизбежно ще доведе до реални глобални конфликти. За това предупреди проф. Емил Гачев от Българската академия на науките (БАН), цитиран от БНР. Според експерта демографският бум, климатичните промени и безразборното замърсяване изчерпват запасите с критично темпо.

Илюзията за водно изобилие

Въпреки че планетата изглежда богата на водни басейни, реално използваемият капацитет за питейни и битови нужди е изключително малък.

"Водата е ограничен ресурс. Учили сме как две трети от земната повърхност е покрита с вода и обемът на водата в света е близо 1,4 милиарда кубични километра. От тях прясната вода, която е най-ценният воден ресурс, е едва около три процента, а от тях половината трудно може да се използва", обясни проф. Гачев.

Огромна част от наличните запаси – около три четвърти – са блокирани в ледниците. Това агрегатно състояние е фундаментално за глобалния климат, но на практика прави водата недостъпна за директна консумация от населението.

Заплахата за България

Стремглавото развитие на световните икономики изисква колосални количества вода за индустриални нужди, което допълнително изостря кризата.

"Мога да кажа, че ние разполагаме с един ограничен ресурс на фона на нарастващи потребности, а и го намаляваме допълнително чрез замърсяването", подчерта специалистът.

Екстремните метеорологични явления и промяната в цикъла на валежите вече оказват пряко влияние върху водния баланс и на Балканите.

"Виждаме и последиците от климатичните промени, които променят и валежите в регионите. България също попада в такъв уязвим регион, макар и в периферната му част", заяви експертът от БАН.

Перспективите пред страната ни очертават трайна тенденция към свиване на водния ресурс, което изисква спешни мерки за оптимизация на потреблението и спиране на огромните загуби по остарялата водопреносна мрежа у нас.