Германските бизнесмени изразяват недоволство от намерението на правителството да ограничи притока на работна ръка от Западните Балкани до 25 000 годишно.

Те изтъкват, че регламентът за Западните Балкани, който е в сила от януари 2016 г., отвори възможности за заетост в Германия за хора от Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Черна гора и Сърбия, като същевременно намали нелегалната имиграция и представлява успешен модел на германската миграционна политика, пише вестникът, предаде БГНЕС.

Освен това „Ханделсблат“ посочва, че „не само компаниите, но и германските социалноосигурителни фондове се възползват от допълнителната работна сила“.

Законопроектът, по който министерствата работят, за да ограничи броя на работниците в Западните Балкани до 25 000 годишно, е подложен на много критики.

„Ханделсблат“ цитира зеления политик Дитер Янеке, който казва, че това е "безсмислен, късоглед и напълно погрешен сигнал" и добавя, че съпротивата се формира и в икономиката, предаде още агенцията.

Ахим Деркс, заместник изпълнителен директор на Германската търговска камара (ГТК), казва, че след кризата, когато търсенето на квалифицирани работници отново се увеличи, прогнозираният контингент няма да може да покрие търсенето. Подобна гледна точка има и Федералната асоциация на германските асоциации на работодателите.

„Федералното правителство обосновава реформата, от една страна, с факта, че съществуващите регламенти изтичат в края на годината, а от друга страна подчертавайки, че голямото търсене на визи представлява огромна тежест за консулствата в Западните Балкани.

Вместо да определят квоти, политиците трябва да въведат по-ефективни визови процедури", заяви Деркс и добави, че дигитализацията може да помогне значително.

Вестникът пише за важен аспект за германската общественост, а именно, че „проучването на експерта по миграция Херберт Брикер и неговите колеги от Института по изследвания на заетостта показва, че страховете от приток на работници от Западните Балкани не са се реализирали“.

Делът на безработните и получателите на социална помощ сред обхванатите от Регламента за Западните Балкани е най-ниският в сравнение с всички останали групи мигранти..

Повече от половината от трудовата ръка от Западните Балкани (54%) работят като квалифицирани работници, докато 42% работят като т.нар помощни работници.

„Ханделсблат“ посочва, че „в Германия има особено много заети от Западните Балкани в строителната индустрия, което е достатъчно убедително, за да се разшири регламента“.

Централната асоциация на германската строителна индустрия изчислява, че около 50 000 строителни работници от Западните Балкани работят на германски строителни обекти.