Австралийски учени откриха, че телата ни не са просто пасивни домакини на чревните бактерии

Австралийски изследователи установиха, че гени, които имат активна роля за стомашно-чревната флора, могат да помогнат в борбата с наднорменото тегло и диабета. Откритието показва, че ДНК-то ни активно влияе върху микробиома в червата ни, а не само диетата, както се смяташе досега.

Учените от Университета на Сидни констатираха, че мишки с определени гени произвеждат естествени пептиди, наречени алфа-дефензини, които действат като "градинари" на микробиома. Те определят кои чревни бактерии виреят и ликвидират нежеланите бактерии, обясняват изследователите в публикация в списание The EMBO Journal.

"След десетилетия изследвания, свързващи чревния микробиом с почти всяко хронично заболяване, може да изглежда, че сме държани като заложници от бактериите, които живеят в нас", каза д-р Стюарт Масон от Центъра "Чарлз Пъркинс", водещ автор на изследването. "Докато чревните микроби наистина влияят на всичко - от диабет до депресия, това изследване разкри, че нашите тела не са просто пасивни домакини."

Според експертите тези специализирани пептиди се срещат и при хората, което е от голямо значение за човешкото здраве. Учените установяват, че изследваните мишки имат по-здрав микробиом и са по-малко склонни да развият инсулинова резистентност, която е основна причина за диабет тип 2 и сърдечни заболявания.

"Нашето ДНК активно допринася за формирането на здрав чревен микробиом, а тези пептиди могат да се превърнат в ново оръжие срещу затлъстяването и диабета", каза проф. Дейвид Джеймс от Университета на Сидни.

Изследователите са синтезирали специализираните пептиди в лабораторията и са ги дали на мишки, които нямат определените гени. От експериментите става ясно, че това предпазва мишките от негативните ефекти на нездравословното хранене.

Важно е да се отбележи, че докато някои генетични линии мишки са имали полза от дефензин пептидите, при други те не са помогнали или дори са имали негативен ефект. Това подчертава важността на "персонализираната медицина" или адаптирането на лечението според гените на отделните индивиди, вместо универсален подход към лекарствата.

Екипът планира да изследва пептидите при хората, за да изясни тяхната роля в метаболизма и други хронични състояния. Д-р Масон се интересува и от дефензините отвъд диабета, тъй като микробиомът участва в много хронични заболявания като рак.

"Нашата работа ясно показва как манипулирането на чревния микробиом с тези пептиди е от полза за някои, но не и за други", добави проф. Джеймс. "Ние сме в подножието на прецизната медицина и перспективата изглежда обещаваща, но имаме дълъг път пред нас."