Държавите членки режат парите за иновации въпреки глобалната конкуренция

Европейският съюз рискува да изостане трайно в технологичната надпревара със САЩ и Китай заради липсата на мащабно финансиране и бавни процедури за бизнеса, съобщават от БТА. Около тази позиция се обединиха учени, политици и предприемачи по време на форума „Европейски дни на научните изследвания и иновациите“, провел се по-рано тази седмица в Брюксел. Докато Старият континент разполага с отлични университети и научни открития, превръщането им в печеливши глобални компании буксува заради фрагментирания пазар и споровете около новия бюджет на програмата „Хоризонт Европа“.

Интегрирането на дигитални, физически и биотехнологии с изкуствен интелект вече променя из основи икономиката и обществото. Според концепцията на основателя на Световния икономически форум Клаус Шваб този процес представлява Четвъртата индустриална революция — след епохите на парната енергия, електрификацията и дигиталната автоматизация. Всяка следваща технологична вълна настъпва все по-бързо, а евентуалното изоставане на Европа заплашва директно икономическия растеж и стандарта на живот на гражданите.

Битката за милиардите в „Хоризонт Европа“

Основният финансов инструмент на съюза за наука и иновации — програмата „Хоризонт Европа“, в момента е обект на тежки преговори за периода 2028–2034 година в рамките на многогодишната финансова рамка. Европейската комисия поиска удвояване на досегашния ресурс от 95 милиарда евро до 175 милиарда евро, а Европейският парламент предложи още по-висока сума от 200 милиарда евро. Съветът на ЕС, който представлява правителствата на страните членки, обаче е свил финансовия ресурс с 10 процента спрямо първоначалното предложение, съобщи европейският комисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева.

За да постигне Европа целта си за инвестиции в научни изследвания и разработки в размер на 3 процента от брутния вътрешен продукт, са нужни допълнителни 565 милиарда евро. Захариева подчерта, че основните глобални конкуренти на съюза вече отделят значително над този дял, а следващото издание на програмата се нуждае от по-бързи процедури и баланс между гъвкавост и предвидимост.

Нуждата от стабилни ресурси беше защитена и от румънския евродепутат и бивш министър Дан Ника. Според него изследователите не могат да преследват амбициозни проекти без предвидимост, тъй като „никой не може да твърди, че разполага със свобода на изследванията в празна лаборатория“.

Петата свобода и българският индекс

Едно от ключовите предимства на континента остава академичната свобода — правото на учените сами да избират методите си, да оспорват общоприети идеи и да публикуват резултати без цензура или страх за кариерата си. Това посочи математикът Марина Вязовска, носител на престижния „Медал на Филдс“.

Данните от Индекса на академичната свобода, изготвян от германския университет „Фридрих Александър“, показват относителна стабилност в Европа на фона на глобален спад в 50 държави през последното десетилетие и ръст само в девет. България отчита стабилно ниво от 0,85 пункта, което е съпоставимо с показателите на водещи държави като Германия и Франция. Директорът на берлинската университетска болница „Шарите“ Кристиан Дростен обаче предупреди, че това състояние не бива да се приема за даденост, давайки пример с Унгария, където индексът е паднал до 0,30 пункта, както и с временния спад в Полша.

„В Европа можем да се гордеем с научната среда, която имаме, но спадът в други региони не бива да ни радва. Той не ни осигурява истинско конкурентно предимство, тъй като работещите в научната сфера са свързани на международно ниво и това не е игра с нулев резултат – ако академичната свобода намалее на едно място, другите да печелят от това“, предупреди проф. Катрин Кинцелбах от университета „Фридрих Александър“, която е сред създателите на индекса. По думите ѝ най-тревожният риск за науката идва от политически партии с антиплуралистични и антинаучни програми, ако те получат достъп до властта. Представителят на ЮНЕСКО пред ЕС Лодовико Фолин-Калаби допълни, че защитата на учените изисква силни юридически механизми и отговорни институции.

Именно тази защита, заедно с въвеждането на така наречената „пета свобода на движение“, стои в основата на предложения от Европейската комисия Закон за Европейското научноизследователско пространство (ERA Act).

„Осигуряването на свобода на движение за изследователите и знанията е крайъгълният камък на екосистемата, която изграждаме“, заяви Екатерина Захариева в обръщението си към участниците. Целта е да се улеснят трансграничните инвестиции и да се спре фрагментацията между отделните държави. Бившият италиански премиер Енрико Лета, автор на доклада от 2024 година „Много повече от пазар“, също предупреди на форума, че четирите традиционни свободи на движение — на стоки, услуги, капитали и хора — вече не са достатъчни. Според Лета Европа няма да постигне технологична независимост, ако научната и иновационната дейност останат затворени в границите на 27 отделни национални пазара.

Бюрократичният капан пред бизнеса

Въпреки силните университети, големия потребителски пазар и финансовите ресурси, структурният проблем на Европа се корени в трудната комерсиализация на идеите и липсата на мащаб. Членът на Европейския съвет по иновации Ан Метлер отбеляза, че за изграждането на конкурентни глобални компании липсват три базови условия — скорост, мащаб и прости процедури. Вместо това, по нейните думи, „всичко се случва твърде бавно, твърде сложно и винаги оставаме малки“, а „Европа се самозадушава с регулации“.

Като възможен изход от административната тежест през март тази година Европейската комисия предложи така наречения 28-ми режим в ЕС. Той предвижда онлайн регистрация на компании за около 100 евро в рамките на 48 часа, която да важи на територията на целия съюз. Проектът обаче не урежда данъчните и трудовоправните правила за тези дружества. Според Ан Метлер това е „евтина реформа, която би оказала огромно въздействие, крайно необходимо за бизнеса на силно фрагментирания европейски пазар“, но при преговорите със Съвета и Европейския парламент предложението е било „разводнено“ до степен, в която е по-добре да бъде оттеглено.

Предложение за европейски „ЦЕРН за изкуствен интелект“

За преодоляване на финансовия недостиг при разрастването на компаниите се обсъждат засилено банково кредитиране за средния бизнес, привличане на капитали от семейни фирми и пенсионни фондове, както и данъчни стимули за сектора на дълбоките технологии. Главният изпълнителен директор на швейцарската компания за модели с изкуствен интелект „Джото“ (Gioto) Алдо Подеста посочи, че ключовият момент е готовността на европейските малки и средни предприятия да купуват разработките на местните стартиращи компании, както и достъпът им до обществени поръчки.

По-рано тази година Европейската комисия учреди Европейския фонд за разрастване на компаниите (European Scaleup Fund) с капитал от 5 милиарда евро за директни дялови инвестиции в технологични дружества на късен етап на развитие. Алдо Подеста предупреди, че този ресурс може да бъде разпилян без реален ефект, ако се разпредели между твърде много фирми. Вместо това той предложи изграждането на своеобразен „ЦЕРН за изкуствен интелект“, в който европейските компании да споделят ресурси и мащабно финансиране, за да се избегне дублирането на научни разработки. Като основа за подобна инициатива Подеста посочи швейцарско-европейския проект за голям езиков модел „АПЕРТУС“ (Apertus), допълвайки, че Европа не бива да копира американските или китайските модели, а да заложи на откритост и сътрудничество.

Сходна позиция за практическо облекчаване на сектора защитиха основателят на биотехнологичната компания „Грийнлайт Биосайънсиз“ (GreenLight Biosciences) Марта Ортега Вале и съоснователят на стартъпа за научни модели с изкуствен интелект „Айрис“ (Iris) Анита Шьол Абилдгард. Те препоръчаха пускането на пилотни проекти за стратегически продукти с опростени правила, както и по-лесен достъп на малки фирми с доказани технологии до търговете за обществени поръчки.