Природният газ в Европа прехвърли сто евро за мегаватчас

Комисията за енергийно и водно регулиране повиши цената на природния газ за регулирания пазар в България с 32,52% до 58,43 евро за мегаватчас на фона на рязкото поскъпване на синьото гориво по европейските борси. На нидерландския газов хъб TTF спот цената достигна 105,44 евро за мегаватчас в понеделник, 2 ноември - най-високото ниво от края на 2022 година насам и ръст от над 200% от началото на годината. Българският борсов пазар следва същата тенденция, като на "Газов хъб Балкан" сделките на 2 ноември затвориха при 95 евро за мегаватчас.

Очаква се нов скок и през декември

Въпреки сериозното поскъпване на вътрешния пазар, актуалната тарифа на обществения доставчик "Булгаргаз" от 58,43 евро за мегаватчас остава с 40% под свободните пазарни котировки. Основната причина държавното дружество да поддържа по-ниски нива е дългосрочният договор за доставка на синьо гориво от Азербайджан. Първоначално от компанията поискаха увеличение с 34%, но след възражения от страна на енергийния регулатор и включването на допълнителни обеми от газохранилището в Чирен, скокът беше леко смекчен. Въпреки това от началото на декември се очаква ново поскъпване на суровината у нас с поне 25 до 30%.

Ценовият натиск в цяла Европа вече предизвиква остри предупреждения от Брюксел. "Тази зима ще е трудна", заяви европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен по време на заседанието на Съвета на Европейския съюз на 29 октомври, цитиран от "Капитал". По неговите думи над 50 милиона души на континента няма да могат да отопляват домовете си адекватно през студените месеци. "Не очакваме проблем със сигурността на енергийните доставки като такъв. Но за гражданите, които изпитват затруднения да плащат сметките си, това може да няма особено значение", допълни еврокомисарят.

Резкият скок на борсите през последните дни е пряко свързан и с геополитическото напрежение след появилата се информация, че САЩ и Израел планират нови удари срещу Иран след междинните избори в САЩ. Подобен ход би довел до допълнителни прекъсвания на доставките от Близкия изток при вече нарушени глобални вериги. "Най-подходящият момент за примирие е вчера", коментира ръководителят на Международната агенция по енергетика Фатих Барол, цитиран от Ал Джазира. Според него енергийната криза е неизбежна и цените ще продължат да растат, дори да настъпи мир в региона на Персийския залив.

Изчерпани резерви и риск за 2027 година

Европа посреща зимния сезон с исторически ниски запаси в газохранилищата си, което лишава енергийната система от оперативен буфер. Обикновено резервите покриват между 25% и 30% от зимното потребление на Европейския съюз, докато останалата част разчита на постоянен текущ внос. През изминалото лято обаче търговските оператори нямаха икономически стимул да нагнетяват гориво заради високите цени на природния газ и втечнения газ по световните пазари. Покупката на скъпа суровина през лятото и плащането на разходи за съхранение носеха директен риск от финансова загуба при продажба през зимата, което спря запълването на капацитетите.

Прогнозите на платформата Pound forecast за спот пазара до края на 2026 година, както и за 2027 и 2028 година, сочат, че цената на газа може да достигне 143,92 евро за мегаватчас. Според експертите дори при прекратяване на конфликта с Иран и мека зима, континентът ще се изправи пред огромно предизвикателство по време на кампанията за ново нагнетяване през 2027 година.

"Не става въпрос само за това, че предстоящата зима ще бъде трудна. Рискът е, че ще останем в състояние на тежък дефицит и през следващото лято", посочва газовият анализатор от Лондонската фондова борса Юри Онишкив, цитиран от "Капитал". Според неговите изчисления дори при нормални зимни температури запасите в Северозападна Европа ще паднат до около 20% в началото на април 2027 година, а при продължително затваряне на Ормузкия проток попълването им през топлия сезон ще стане логистично изключително трудно. При сценарий със сурова зима анализаторите от европейската мрежа на операторите ENTSO-G прогнозират спад на европейските резерви до 10-15% в края на сезона - ниво, което те определят като "изключително критично и предизвикателно" за оцеляването на енергийната система.

Парадоксът с руския газ и новите терминали

Допълнителен натиск върху пазара оказва и предстоящата пълна забрана за внос на руски втечнен природен газ в Европейския съюз, която влиза в сила от януари 2027 година и принуждава страните да търсят алтернативни доставчици. По данни на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) руското синьо гориво все още формира около 12% от общите доставки за съюза през 2026 година чрез танкери и по газопровода "Турски поток", снабдяващ Унгария и Словакия. Само през септември държавите от общността са платили на Русия 817 милиона евро за тръбен газ и още 615 милиона евро за втечнен газ.

Въпреки политическата цел за пълно прекратяване на тази зависимост от началото на следващата година, разследванията показват обратна тенденция през последните месеци. Според германската изследователска организация Urgewald вносът от санкционирани танкери, отплаващи от арктическото пристанище Ямал, расте. Между януари и септември в европейските пристанища са разтоварени над 12 милиона тона руски арктически втечнен газ, което представлява ръст от 9,5% на годишна база.

За да преодолее кризата през тази зима, Европа ще трябва да свие потреблението си с близо 7%, прогнозират от Изследователския институт по енергийна, ресурсна и климатична икономика (IEEFA). В по-дългосрочен план институтът очаква потреблението на газ на континента да намалее с 14% до 2030 година, а търсенето на втечнен газ да спадне с около 23%. Въпреки това европейските правителства продължават да планират нови терминали, чийто общ капацитет за внос на втечнен газ през 2030 година може да надхвърли над три пъти реалното потребление.

В региона на Балканите също текат активни инфраструктурни процеси. По време на Регионалната енергийна среща Сърбия обяви началото на строителството на газов интерконектор със Северна Македония, както и проектирането на тръбопровод за течни горива. Белград паралелно внася синьо гориво от Азербайджан и поддържа действащи дългосрочни договори с "Газпром", макар техническите възможности за допълнителен азербайджански износ да са силно ограничени.

На този етап европейските лидери фокусират усилията си повече върху ценовата достъпност на ресурсите, отколкото върху свиването на потреблението, като Съветът на Европейския съюз по енергетика призова за по-ниски цени на тока и по-висока енергийна сигурност. "Направете всичко възможно, за да се откажете от изкопаемите горива възможно най-бързо", призова от своя страна еврокомисарят Йоргенсен. Според него изходът от кризата изисква повече възобновяеми източници, висока енергийна ефективност и масово преминаване от газови и нафтови котли към електрически термопомпи и електромобили.