Храната и битовите сметки изяждат доходите у нас

Близо 60% от българите очакват стандартът им на живот да се влоши през следващата година, показват данните от социологическо проучване на агенция „Галъп интернешънъл болкан", изготвено за предаването „Референдум" и цитирано от БНТ. На фона на представения проект за държавен бюджет за 2027 година едва 6 на сто от анкетираните гледат оптимистично към финансовото си бъдеще, докато 23% смятат, че няма да усетят промяна в покупателната си способност.

Оцеляване между магазина и касите за ток

Данните от изследването разкриват сериозен натиск върху семейните бюджети още към края на настоящата година. Повече от половината граждани — над 50% от участниците в допитването — признават, че вече са принудени да орязват част от разходите си. За други 11 на сто от хората месечните доходи изобщо не достигат дори за покриване на най-основните жизнени нужди.

Около 29% от анкетираните посочват, че успяват да се справят с текущите си плащания, но не им остава никаква възможност да заделят средства за черни дни. Едва 8 на сто от българите споделят, че покриват разходите си спокойно и същевременно успяват да спестяват.

Структурата на потреблението в българските домакинства показва защо хората са толкова чувствителни към всяко поскъпване. За 90% от семействата основното перо в бюджета е храната, а веднага след нея се нареждат битовите сметки, посочени от 86 на сто от анкетираните. На следващите места по тежест в семейната кошничка са разходите за транспорт и горива, покупка на лекарства, както и плащанията по наеми и банкови кредити. Едва 2% от сънародниците ни посочват сред основните си разходи средствата за почивка, а 5 на сто отбелязват други пера.

Икономисти спорят кой ще плати сметката

Социологическата картина бе представена като отправна точка за дискусията в студиото на предаването „Референдум" по БНТ, посветена на държавния бюджет за догодина и отражението му върху джоба на гражданите. В дебата за това кой печели, кой плаща цената на държавната план-сметка и възможно ли е доходите да растат за всички участват икономистите Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика, главният икономист на КТ „Подкрепа" Атанас Кацарчев, доскорошният главен икономист на КНСБ и преподавател в УНСС Любослав Костов, изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев, икономическият анализатор Агоп Каспарян и преподавателят в УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров.

Експертите често влизат в остър сблъсък по темата за държавните разходи и инфлационния натиск. Наскоро Агоп Каспарян предупреди, че липсата на реформи в администрацията и непрекъснатото теглене на заеми вкарват страната в опасна спирала: „Ние продължаваме и влизаме в тази изключително безумна спирала на увеличаване на дълга, който става 47 милиарда евро". На свой ред синдикалните икономисти традиционно защитават необходимостта от изпреварващ ръст на заплатите и социалните плащания, които да компенсират натрупаното през последните години поскъпване на живота.

Какво залага проектобюджетът за 2027 година

Песимизмът на домакинствата съвпада с бурен политически и експертен спор около проекта за Бюджет 2027, който беше представен официално от финансовия министър Гълъб Донев преди броени дни. В макроикономическата рамка за следващата година правителството залага бюджетен дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт (очакван в размер на 141,3 милиарда евро), средногодишна инфлация от 4%, безработица от 3,4% и поемане на нов държавен дълг до 8,6 милиарда евро.

Финансовият министър защити проекта като баланс между фискалната консолидация и социалната подкрепа: „Бюджет 2027 е на по-високите доходи и подкрепата за семействата". План-сметката предвижда от догодина минималната работна заплата да стане 660 евро, а линията на бедност да се повиши до 443 евро. Заложени са още 5% увеличение на заплатите в бюджетната сфера, 7,5% ръст на възнагражденията за педагогическия персонал, 552,6 милиона евро за осъвременяване на пенсиите от юли и повишаване на максималната пенсия до 1 874 евро. В приходната част правителството предлага 33% данък върху свръхпечалбата на банките и други сектори, без промяна на основните преките и косвените данъци.

Въпреки обещаните социални параметри, Европейската комисия вече отправи забележки към бюджетния план на София заради отклонения от препоръчания темп на нарастване на държавните разходи, а опозиционните партии в парламента критикуваха разчетите с аргумента, че високият дефицит и новите милиардни заеми ще подхранят инфлацията и ще изядат номиналното увеличение на доходите.