66% от българските фирми очакват икономически спад

Шестдесет и шест процента от компаниите в България предвиждат икономически спад през 2026 година, което директно ограничава техните инвестиции и възможностите за повишаване на заплатите, съобщават от БГНЕС. Страната е изправена пред реален риск от стагфлация, притисната едновременно от забавящ се растеж на икономиката, ускоряваща се инфлация и влошени нагласи в частния сектор. Песимизмът сред бизнеса се подкрепя и от ревизираните надолу макроикономически прогнози на водещите финансови институции.

Ограничен растеж и милиарден дефицит

Очакванията за растежа на брутния вътрешен продукт на България през настоящата година остават свити. Според прогнозите на Министерството на финансите реалният икономически растеж ще се забави до 2,6%, докато Българската народна банка залага на 2,8%. По-оптимистични са единствено анализаторите от компанията EY, които предвиждат ръст от 2,9%, посочват от информационната агенция.

Успоредно със забавения икономически темп се отчита и сериозен фискален натиск върху хазната. Само за едно тримесечие държавата регистрира бюджетен дефицит от близо един милиард евро. В същото време външният дълг на страната е нараснал с 26% и вече доближава 70 милиарда евро.

Инфлационните процеси допълнително засилват опасенията за навлизане в стагфлационен сценарий. Международният валутен фонд повиши прогнозата си за инфлацията в България до 4,9% за 2026 година. Очакванията на Българската народна банка и на белгийската финансова група KBC са за средногодишна инфлация от 5%, а експертите от EY допускат поскъпване на потребителските цени с до 5,4% през годината.

Скок на производствените разходи и липса на кадри

Основният двигател на инфлацията на микроикономическо ниво е силният натиск върху производствените цени у нас, които бележат ръст от близо 21% на годишна база. В допълнение към по-скъпите суровини и консумативи, над една трета от промишлените предприятия посочват недостига на работна ръка като основна пречка пред дейността си. Търсенето на персонал вече е довело до повишаване на почасовите разходи за труд с 13,4%.

Притиснати между скока на производствените разходи и несигурната икономическа среда, фирмите свиват плановете си за вдигане на възнагражденията. Повечето работодатели ограничават увеличенията на заплатите единствено до покриване на инфлационния минимум, което води до застой в доходите и потиска вътрешното търсене.

От Българската народна банка вече предупреждават, че темпът на растеж на частното потребление ще се забави през втората половина на 2026 година. Главната причина е неблагоприятното влияние на високите цени върху реалния разполагаем доход на гражданите, което застрашава постигнатия през предходните години ръст на покупателната способност.

Ножицата между заплати и цени в семейния бюджет

Националната статистика отчита номинално увеличение на трудовите възнаграждения, но реалната стойност на парите намалява заради по-бързото поскъпване на живота. По предварителни данни за второто тримесечие на 2026 година средната брутна месечна заплата в страната достига 1444 евро, което представлява ръст от 9,8% спрямо същия период на миналата година.

Разпределението на тези доходи обаче остава силно неравномерно между отделните браншове. Докато в сектора на информационните технологии и създаването на творчески продукти средното брутно възнаграждение надхвърля 3070 евро, при работещите в хотелиерството и ресторантьорството то остава под 920 евро. За голяма част от работещите българи номиналният ръст на заплатите се оказва недостатъчен, за да компенсира обезценяването на парите.

Данните за потребителските разходи показват мащаба на финансовия натиск върху домакинствата. През април 2026 година годишната инфлация в България се ускорява до 7,1% — равнище, което е над два пъти по-високо от очакваното средно ниво за еврозоната от 3,0% за същия период. В по-дългосрочен план натрупаната инфлация за последните пет години между 2021 и 2026 година достига 42,9%. На практика това означава, че стоки и услуги, които преди пет години са стрували 100 евро, днес се купуват за около 143 евро.

Свиването на покупателната способност удря директно базовите нужди на семействата, а не луксозното потребление. Най-рязък скок през пролетта на 2026 година бележат разходите за транспорт, които само за месец април се увеличават с 8%. Същевременно цените на храните поддържат високи нива, след като продуктите от малката потребителска кошница са поскъпнали с над 50% за последните три години. Тази ценова динамика принуждава домакинствата да преструктурират бюджетите си, като се отказват от покупки на стоки за дълготрайна употреба и услуги за свободното време, за да покриват разходите си за храна, битови сметки и горива.