Гърция и Латвия изпреварват страната ни в негативната класация

Близо трима от всеки десет жители на Европейския съюз не разполагат със заделени средства за посрещане на внезапни финансови нужди, а в България този проблем засяга цели 42,4% от населението, съобщават от Евростат в своя нов доклад за качеството на живот, публикуван тази сряда. Данните за 2025 година нареждат страната ни на трето място в Общността по дял на домакинствата, които не могат да платят със собствени ресурси неотложен ремонт, спешно лечение или подмяна на повреден домакински уред без да теглят заем. Средното равнище за съюза е 29,2%, което представлява минимално подобрение спрямо отчетените 30,0% през предходната 2024 година.

България отстъпва първото място, но остава в червената зона

Въпреки че над две пети от българските граждани живеят без никакъв финансов буфер, статистиката отчита известна положителна тенденция за страната. През 2024 година България оглавяваше негативната европейска класация с дял от 45,6%, докато година по-късно показателят се свива с 3,2 процентни пункта. Дори след този спад обаче делът на финансово застрашените хора у нас остава с 13,2 процентни пункта над средноевропейското ниво.

Най-тежка през 2025 година е ситуацията в южната ни съседка Гърция, където повече от половината от населението – 50,5%, не е в състояние да се справи с непредвидени плащания. На втора позиция преди България се нарежда Латвия с 43,7%, а непосредствено след нас са Литва с 41,1% и Румъния с 37,8%. На обратния полюс с най-висока финансова устойчивост на домакинствата е Нидерландия, където едва 15,3% от жителите изпитват подобни затруднения, следвана от Малта и Чехия с по 18,7%.

Най-силен удар върху самотните пенсионери и родители

По-детайлният разрез на европейската база данни показва огромни диспропорции между отделните социални групи. Статистическият праг за „неочакван разход“ се изчислява като една дванадесета от националната годишна линия на бедност за едно лице и измерва дали домакинството може да реагира веднага без чужда помощ.

В България най-остро усещат липсата на спестявания възрастните хора над 65 години, които живеят сами – при тях цели 65,9% не могат да покрият извънредна сметка. Критично е положението и при семействата с двама възрастни и три или повече деца, където делът достига 60,6%, както и при самотните родители с деца (60,0%). За сравнение, в рамките на целия Европейски съюз най-уязвими също са домакинствата с един родител, от които 53,7% не успяват да посрещнат внезапни харчове, спрямо едва 21,9% при семействата от двама възрастни без деца.

Икономическата стабилност върви ръка за ръка с физическата сигурност

"Възможността за справяне с неочаквани събития може да допринесе за чувството за сигурност и по този начин да повлияе на качеството на живот. Наред с икономическата сигурност, която включва способността да се справяте с неочаквани финансови разходи и да поддържате редовните плащания, друг решаващ аспект е физическата сигурност, която включва защита от престъпления и насилие", посочват експертите от Евростат в своя анализ.

Като основен обективен измерител за физическата безопасност европейската статистика разглежда регистрираните от полицията умишлени убийства спрямо броя на населението. Общо в страните от ЕС през 2024 година са извършени 3 953 умишлени убийства, което бележи леко увеличение от 1,4% спрямо предходната година. В същото време жертвите сред жените, убити от членове на семейството или интимни партньори, остават почти двойно повече в сравнение с мъжете – 3,9 на един милион жени срещу 2,3 на един милион мъже.

По отношение на общия брой полицейски регистрации през 2024 година трите балтийски републики заемат челните места в съюза. Литва отчита най-висок коефициент от 2,63 убийства на 100 000 жители, следвана от Латвия с 2,40 и Естония с 1,82. Въпреки че остава на първа позиция, Литва същевременно бележи и най-големия спад на тежката престъпност в Европа, като е успяла да съкрати показателя си повече от два пъти спрямо 2014 година. Най-спокойните държави в Европейския съюз с най-ниско ниво на регистрирани убийства са Люксембург с едва 0,30 на 100 000 души, Италия с 0,57 и Чехия с 0,63.