Бедните българи плащат непосилна цена за медицински грижи спрямо богатите

България заема първо място в Европейския съюз по разлика между хората с най-ниски и най-високи доходи при посрещането на разходите за медицински грижи, показват данните на Евростат за 2025 година. Статистиката очертава пряка зависимост между материалното състояние на домакинствата у нас и способността им да си позволят лечение, като пропастта между бедни и богати надхвърля три пъти средното европейско равнище.

Европейското изследване поставя във фокус социалната защита на домакинствата в страната. Финансовата достъпност на здравеопазването се очертава като едно от най-острите измерения на неравенството в България, където ограниченият бюджет превръща купуването на лекарства и медицинската помощ в тежко изпитание.

Тройна пропаст спрямо средното ниво в Европа

Точно 42,5% от българите в най-ниската доходна група определят разходите за медицинска помощ като "тежко финансово бреме". На другия полюс са гражданите с най-високи доходи у нас, сред които едва 9,7% изпитват подобни сериозни затруднения. Формираната разлика от 32,8 процентни пункта е най-голямата в целия Европейски съюз по този показател.

Разминаването в България е в пъти по-остро от средните стойности за общността. В рамките на Европейския съюз средно 18,7% от хората с най-ниски доходи отчитат тежко финансово бреме при плащането на медицински грижи, докато при най-заможните европейци този дял е 8,5%. Така средната разлика на европейско равнище възлиза на 10,2 процентни пункта – стойност, която е повече от три пъти по-малка от регистрираната в нашата страна.

Съпоставката с останалите държави членки потвърждава мащаба на българското отклонение. Веднага след България по най-голяма дистанция между бедни и богати при здравните разходи се нареждат Латвия с 26,1 процентни пункта, Италия с 22,5 пункта и Румъния с 20,1 пункта. На обратния край на класацията е Испания, където разликата между двете крайни доходни групи е сведена до едва 0,9 процентни пункта.

Статистиката на Евростат разкрива и важна особеност при тълкуването на данните. България не е непременно държавата с най-висок абсолютен дял на гражданите, изпитващи финансови затруднения във всяка отделна категория, но е страната с най-дълбока социална ножица. За сравнение, в Италия абсолютният дял на натоварените със здравни разходи е висок дори сред заможните слоеве – там 25,1% от хората с най-високи доходи също съобщават за сериозни финансови затруднения при лечение, а в Полша този показател достига 20,6%. В същото време в осем държави от съюза под 3% от най-богатите граждани усещат подобна тежест, като в Нидерландия, Финландия и Естония делът пада до 1% или по-малко.

Рискът от бедност засилва финансовия натиск

Дълбокото разделение между социалните групи се потвърждава и при анализа на населението в риск от бедност спрямо останалите граждани. През 2025 година средно 19,1% от европейците в риск от бедност са изпитвали тежко финансово бреме заради медицински грижи, при 12,5% сред хората извън тази уязвима група. Това формира средна европейска разлика от 6,6 процентни пункта.

В България тази дистанция достига 23,1 процентни пункта и отново е най-голямата в Европейския съюз. След страната ни се подреждат Латвия с 18 процентни пункта, Румъния с 16,8 пункта и Италия с 13,3 пункта, докато в Испания и Словения разликата между двете групи е почти незабележима.

По абсолютен дял на хората в риск от бедност, които изпитват непосилна тежест от медицинските разходи, на първо място е Италия с 47,6%, а най-ниската стойност е регистрирана в Словения – 5,6%. Сред гражданите извън риска от бедност показателите варират в широк диапазон от 34,3% в Италия до едва 2,8% в Естония. За България данните показват категорично, че финансовите удари от здравни разходи са концентрирани почти изцяло върху хората с ограничени доходи.

Физически ограничения и трудности в ежедневието

Наред с финансовите измерения, европейското проучване разглежда и физическите ограничения при извършване на основни ежедневни дейности. В Европейския съюз 24,9% от хората в риск от бедност съобщават за умерени или тежки затруднения при ходене, спрямо 16,9% от гражданите извън тази група, което прави разлика от 8 процентни пункта. Сходна е картината и при проблемите със запомнянето и концентрацията – те засягат 20,6% от хората в риск от бедност срещу 14,5% от останалото население, или разлика от 6,1 процентни пункта.

Тези показатели допълват профила на социалната уязвимост. Гражданите с ниски доходи много по-често се сблъскват едновременно с физически ограничения в ежедневието си и със сериозни финансови пречки пред достъпа до лечение. Макар статистиката да не извежда пряка причинно-следствена връзка между двете явления, тя регистрира тяхното трайно съвпадение в една и съща социална група.

Данните на Евростат за 2025 година се основават на европейската статистика за доходите и условията на живот (EU-SILC). Изследването обхваща хората, живеещи в частни домакинства, като лицата, настанени в социални и здравни институции, по правило не попадат в целевата група на проучването.