Над 40 процента от хората по селата живеят в лишения

България остава държавата с най-висок дял на хората, застрашени от бедност или социално изключване в целия Европейски съюз, показва нов анализ на Зорница Славова от Института за пазарна икономика, базиран на последните данни на Евростат. През 2025 година в тази уязвима група попадат 29 процента от населението на страната, или близо 1,9 милиона души, при средно равнище за европейската общност от 21 процента. Изследването разкрива, че финансовите лишения у нас имат ясен географски и социален профил, който зависи пряко от населеното място, степента на образование и достъпа до пазара на труда.

Югоизтокът изпреварва Северозапада по уязвимост

Статистиката разбива традиционния мит, че най-тежките социални проблеми са концентрирани единствено в Северозападна България. Данните на Евростат за 2025 година очертават различна регионална картина, в която най-висок риск от бедност или социално изключване се отчита в Югоизточния район с дял от 33 процента. Веднага след него се нарежда Южният централен район с 31 процента, докато в Северозападния район, който обичайно се свързва с най-сериозно икономическо изоставане, показателят е 29 процента.

Според анализа на Института за пазарна икономика тази подредба е доказателство, че ниският брутен вътрешен продукт на един регион и високият риск от бедност не са едно и също нещо. Индикаторът на европейската статистика измерва не само преките парични доходи, но включва още тежките материални и социални лишения, както и ниската икономическа активност и липсата на заетост в рамките на отделните домакинства.

Пропастта между селата и градовете и ролята на дипломата

Още по-резки са контрастите при сравнението между различните социални групи и типове населени места в страната. Животът на село се оказва един от най-силните рискови фактори у нас. В българските села 40,8 процента от жителите са застрашени от бедност или социално изключване, докато в големите градове този дял пада наполовина до 20,9 процента. По този показател България отново е на първо място в Европейския съюз, където разликата между селските райони и градовете е почти незабележима — средно за съюза стойностите са съответно 21,4 процента за селата срещу 21,0 процента за големите градове.

Образователният ценз очертава втората разделителна линия в обществото. У нас точно 60 процента от гражданите с основно или по-ниско образование живеят в риск от бедност. При хората със средно образование делът намалява до 25 процента, а сред висшистите спада до едва 11 процента. Така пропастта между най-ниската и най-високата образователна степен в България надхвърля пет пъти, докато средните европейски нива за същите три групи са съответно 34 процента, 19 процента и 10 процента.

Наличието на работно място остава най-сигурният щит срещу социалното изключване, макар и да не дава абсолютна гаранция. В страната ни 43 процента от безработните попадат в рисковата група, спрямо 16 процента от работещите граждани. За сравнение, средните показатели за Европейския съюз са 31 процента при хората без препитание и 11 процента сред заетите лица. Тези числа потвърждават затворения кръг, в който ниското образование блокира достъпа до добра работа, а липсата на заетост обрича цели семейства на трайно ниски доходи — особено в малките населени места, където липсват както качествени училища, така и работодатели.

Трите стъпки за излизане от капана на бедността

Експертите от Института за пазарна икономика са категорични, че социалните помощи и трансфери имат важна роля за оцеляването на най-уязвимите групи, но сами по себе си не могат да решат проблема. Трайното преодоляване на бедността изисква целенасочени мерки, които да дадат възможност на хората да генерират самостоятелни доходи чрез реална икономическа активност.

Първата ключова задача пред държавата е разширяването на обхвата и качеството на образованието, особено сред уязвимите общности в малките населени места. Като показателен пример в изследването се посочва област Сливен, която попада в най-засегнатия Югоизточен район. Там обхватът на децата в детските градини остава под 73 процента при средно ниво за страната от 90 процента, а в прогимназиалния етап пада под 80 процента, отново при 90 процента средно за България. Както се отбелязва и в предходното изследване на института „Образование без цел“ от 2025 година, формалното присъствие в класната стая не е достатъчно — ранният отказ от училище и липсата на реални знания директно възпроизвеждат бъдеща бедност.

Втората стъпка е реалното включване на икономически неактивните лица на пазара на труда чрез професионална квалификация и преодоляване на конкретните пречки пред започването на работа. Според проучването на икономистите „Активната политика на пазара на труда в България“ от 2025 година в момента усилията на държавата почти изцяло се изчерпват със субсидирана заетост. Този подход обаче осигурява само временна работа и не повишава реалната конкурентоспособност на безработните според изискванията на бизнеса.

Третата фундаментална промяна засяга ученето през целия живот и преквалификацията на възрастните с ниски умения. През 2025 година едва 6 процента от българите са участвали във формално или неформално обучение след завършване на образованието си, което нарежда страната ни на предпоследно място в Европейския съюз при средно европейско ниво от 14 процента. За да се прекъсне порочната връзка между слабите умения и ниските доходи, от Института за пазарна икономика предлагат работодателите да получат водеща роля при определянето на учебното съдържание, а самите курсове да се оценяват не по броя на записаните участници, а по това дали реално водят до намиране на работа и по-високо заплащане.