На всички ни се наложи внимателно да изчетем новината и да се почудим истина ли е или първи април някак е подранил, но трябва да си признаем с горчилка: това не е шега.

Ето как звучи тази „новина“: Мият стъклата ви на светофара – отнасяте глоба. Това предвижда новата Наредба за обществения ред на Столичния общински съвет. Паричната санкция ще бъде нанесена, само ако водачът на превозното средство плати на мияча на стъкла. В противен случай контролният орган не може да докаже провинението.

Ако не беше толкова жалко, щеше да е смешно. Да питаме сега: контролният орган ще стои ли там – на кръстовището, до светофара, за да ни дебне дали ще платим или не на човека с мърлявата гъба, който се е опитал да ни изнуди за левче? Изглежда, че вероятно да – ще стои. Ами да питаме тогава и по-лесния въпрос – щом ще има „контролен орган“ на кръстовището, защо просто той не махне въпросния субект с гъбата?

„Нашата цел беше да се опитаме максимално да изчистим кръстовището от тези хора, които мият коли“, заяви Иван Илиев, председател на постоянната комисия по обществен ред и сигурност на Столичния общински съвет. Чудесно. И решението е да се санкционират водачите? Нямат край явно тези „чудесии“ из българските закони и наредби, иначе как може да се определи фактът, че използването на антирадари например е незаконно, но продажбата им – не е. Че, за да се изчистят кръстовищата от миещите стъклата, ще се нападат водачите. Прилича малко на смешния лозунг „Бомбардираме за мир“ отпреди много десетилетия, когато хипарите се подиграваха с правителството на САЩ, заради войната във Виетнам.

Всички сте виждали как хора с парцали, гъби за миене или просто смачкан вестник се хвърлят върху предното стъкло на нечия кола (преценявайки кой ще е по-лесната „жертва“), за да го измият срещу лев-два. Аз пък почти никога не съм виждал някой доброволно да ги оставя да го правят, но съм виждал как, ако водачът откаже да плати (нищо, че поне 10 пъти е опитал да се отърве от мияча преди това), започват скандали, псувни, проклинане, че дори и опити за физическа саморазправа, приключваща, ако не с друг, то с щети по колата.

А сега си представете, че водачът е изморена до краен предел майка, която се опитва за кой знае кой ден подред да „жонглира“ с всичките си задължения, да се справи с трафика, след като е нахранила детето, изгладила му е дрехите, направила му е обяд за училище, минала е през целия град, за да го закара на училище, преди да отиде самата тя на работа… И някой се плесне на предното й стъкло, за да го измие. Тя 20 пъти му казва да се разкара, но той упорито настоява да получи лев-два (и не се маха, и не се маха!). Жената казва: „Добре, ето ти левче, разкарай се“. Отървава се от натрапника и уж положението е спасено, но не… Първо „миячът“ вероятно е недоволен от малката сума, която е получил, и крещи какви неща ще направи с колата, роднините и т.н. на горката жена. И второ – появява се онзи „контролен орган“, разминава се с мияча, защото той изглежда не му е интересен, отива при потърпевшата и й заявява, че трябва да бъде глобена, защото е дала пари и е спомогнала да се извърши нарушение.

Съвсем справедливо, нали? По същата логика може да се бори битовата престъпност – ако станеш жертва на обир, да те глобяват, защото си подпомогнал обирджията. Ако те блъсне кола на пешеходна пътека, трябва да платиш глоба, защото си участник в нерегламентираното действие. И хазната ще е по-пълна, и апашите ще са по-спокойни и ще се намали агресията, идваща от тях.  

Александър Томов