Запушването само на едната ноздра, когато се разболеем, е доста често срещано състояние.

Дори и да изглежда странно на пръв поглед, на всеки няколко часа то се променя – запушената ноздра се облекчава, а свободната на свой ред се запушва.

В действителност ноздрите ни сменят „работата“, свързана с дишането, постоянно, но това е значително по-осезаемо, когато носът е запушен. Това е нормален цикъл и около осем на всеки десет души го изпитват в някаква степен. При него едната ноздра е подута в по-голяма степен, което затруднява преминаването на въздух през нея.

На всеки четири часа този оток се облекчава, за да се появи в другата ноздра. Има причина за това и тя е свързана с факта, че по начало имаме две ноздри. По този начин се разпределя извършваната работа между двете, а също така се подобрява и обонянието.

Носът е връзката между белия дроб и околната среда. Белият дроб се нуждае от топъл и влажен въздух, без значение колко студено е навън, а носът загрява и овлажнява вдишания въздух. Малките косъмчета в носа, познати още като „ресници“, работят с най-голям капацитет, ако от време на време си почиват.