Инцидентът край Мурманск се разминал без жертви и радиационен теч

Американската ударна подводница USS Grayling се е врязала в десния борд на руския ядрен ракетоносец „Новомосковск“, въоръжен с 16 балистични ракети, по време на тайно проследяване в Баренцево море, съобщават от специализираното издание 19FortyFive. Инцидентът се е разиграл на 20 март 1993 година на около 105 морски мили северно от Мурманск, докато руският екипаж е провеждал планирани военни учения. Въпреки сериозния риск при удара под водата, никой от моряците на двата плавателни съда не е пострадал, а корпусите са се разминали само с леки повреди.

Загуба на контакт под водата

След края на Студената война Съединените щати продължават да следят отблизо руските ядрени подводници, голяма част от които са наследени директно от флота на Съветския съюз. В деня на сблъсъка екипажът на американската USS Grayling е изпълнявал именно такава мисия по наблюдение на ракетоносеца „Новомосковск“. В хода на маневрите обаче американските моряци губят акустичен и визуален контакт с преследваната цел, което води до директния удар в нейния десен борд.

Точните обстоятелства около подводната катастрофа остават неизяснени в детайли и до днес. Според основната версия американският екипаж просто е изпуснал от поглед руския съд в сложната подводна среда. Други анализи и съобщения посочват като вероятна причина грешна преценка за реалната скорост на преследвания обект, която не е оставила време за спасителна маневра.

Опасността от ядрения арсенал

Руският ракетоносец „Новомосковск“ принадлежи към класа ядрени подводници „Делта IV“, които са проектирани специално за пренасяне на морско базирани балистични ракети. Тези подводни крейсери обичайно са оборудвани с по 16 ракети от типа RSM-54, като всяка от тях може да носи по няколко отделни ядрени бойни глави.

Сблъсъкът с подобен плавателен съд крие огромна потенциална опасност, дори когато първоначалните поражения изглеждат повърхностни. По-сериозно нарушаване на конструкцията би могло да застраши директно реакторната установка и живота на целия екипаж. Военните експерти уточняват, че самият механичен удар под водата не може да детонира автоматично ядрените бойни глави на борда. При инцидента от 1993 година руската подводница получава само малка вдлъбнатина, а външният ѝ корпус и ядреният реактор остават напълно невредими.

Дипломатическа реакция и съдба на корабите

В началото на деветдесетте години на миналия век отношенията между Москва и Вашингтон са значително по-спокойни в сравнение с десетилетията на Студената война. Благодарение на този политически климат нито една от двете ядрени сили не позволява инцидентът в Баренцево море да прерасне в мащабно политическо или военно противопоставяне.

Руското военно командване излиза с официално изявление, в което изразява загриженост от действията на чуждестранни подводници в непосредствена близост до зоните за военни учения, но се въздържа от директни обвинения срещу Съединените щати. Американската страна от своя страна изразява официално съжаление за случилото се и обявява вътрешно разследване на причините за удара.

След сблъсъка и двете подводници се завръщат успешно на собствен ход в базите си, преминават през необходимите ремонти и отново се връщат на бойно дежурство. Американската USS Grayling, която служи във Военноморските сили на САЩ от 1962 година, е окончателно изведена от експлоатация през 1997 година. Руският ракетоносец „Новомосковск“, приет на въоръжение през 1992 година, само година преди удара, продължава активната си служба в състава на руския Северен флот.