78 секции останаха празни на президентския вот

Рекордно ниска избирателна активност бележи президентските избори в съседна Турция тази неделя, въпреки че разкритите в страната секции са увеличени три пъти и достигат общо 78, съобщават от БНТ в пряко включване на специалния си пратеник Тоня Димитрова. Празни коридори и липса на каквито и да било опашки се наблюдават във всички места за гласуване — картина, каквато българските изселници не помнят от три десетилетия насам.

Десетократен спад в Истанбул и Бурса

В секцията в истанбулския квартал „Авджълар“, известен с голямата си концентрация на български изселници, от сутринта до обедните часове своя глас са подали малко над 50 души. Това се случва при положение че изборният ден в южната ни съседка започна един час по-рано от този в България заради връщането на астрономическото часово време у нас. За сравнение, на предишните избори по същото време на деня пред урните там вече са били преминали около 500 избиратели.

Идентична е ситуацията и в останалите части на страната. В целия град Бурса от отварянето на изборните помещения са гласували общо около 500 души. Слабият интерес идва на фона на мащабна предварителна подготовка — броят на секциите е утроен спрямо парламентарния вот през април, като само в Истанбул са разкрити 22 места за гласуване. За обезпечаването на изборния процес в Турция предварително бяха подадени над 13 000 заявления, а от България бяха командировани 115 служители и изпратени 27 машини за гласуване.

Пет километра пеша и приемни изпити в училищата

Сред основните причини за празните урни се очертават пълната липса на предизборна и разяснителна кампания през последния месец, както и променените, отдалечени локации на изборните помещения. Много от гласоподавателите не намират секциите на обичайните им места, което води до объркване и масово отказване от вота.

„Знаеш ли какви адреси са дали?! Все за старите секции. От сутринта обикалям, трето място е тук“, разказа пред камерата на БНТ избирателят Себатин Шаахин, който се е опитал да се ориентира за локациите от интернет.

Сериозни пречки срещат и възрастните хора, принудени да изминават големи разстояния до новите сгради. Седемдесет и пет годишният Орхан Рюстемов е трябвало да търси информация в местното кметство, преди да открие къде може да пусне бюлетината си, като по думите му редица негови съграждани са се отказали по пътя и са се върнали обратно.

„Трябваше да извървя може би повече от 5 километра, за да стигна дотук. Тук трябваше да има и електронно гласуване. Аз бих предпочел машинно гласуване. Мисля, че когато се избира някаква избирателна секция, трябва да се следи къде са концентрирани българските граждани. Това е на другия край на квартала, където почти много малко има хора“, коментира пред БНТ измореният от дългия преход Орхан Рюстемов.

Допълнително усложнение в неделния ден се оказва и ангажираността на учебните сгради в Турция.

„Днес има в училищата приемни изпити и тук са дали много далечно от центъра. И много трудно“, обясни пред пратеника на БНТ Ефраим Камбероглу, председател на Организацията на българските изселници в „Авджълар“.

Задължителните декларации спират младите избиратели

Освен логистичните трудности и нежеланието на възрастните хора да напускат домовете си, съществена бариера пред избирателите се оказва и изискването за попълване на декларации на място в секционните комисии, което на тези избори е задължително. Това условие възпира част от хората, които с годините са забравили българския език или изпитват затруднения да пишат на него.

„Може би ги притеснява. Има млади, които много слабо знаят български. И да пишат. Има възрастни хора, които не искат да излизат от вкъщи“, допълни Ефраим Камбероглу в ефира на БНТ.