Сценариите за България се решават от европейските антициклони и средиземноморските циклони

Полярният вихър в стратосферата може да претърпи сериозно нарушение и дори да се раздели на две отделни части още в началото на ноември, съобщават от Meteo Balkans на база последните симулации на Европейския числен модел (ECMWF). Подобен сценарий е способен да пренареди атмосферната циркулация в цялото Северно полукълбо и да отвори път за нахлуване на арктичен студ през следващите седмици, въпреки активното развитие на топлото течение Ел Ниньо през настоящия зимен сезон. Експертите обаче подчертават, че ранните сигнали във високите слоеве на атмосферата не означават автоматично сурова зима за Европа, България или Северна Америка.

Как се чупи бариерата на студа

Полярният вихър представлява огромна циркулация на студен въздух около Арктика, която се оформя през зимното полугодие както в ниската част на атмосферата (тропосферата), така и високо над нея — в стратосферата. Неговата сила се поддържа от нарастващия температурен контраст между ледените полярни ширини и по-топлите южни райони. Когато този вихър е здрав и добре организиран, силните западни ветрове действат като естествена стена и задържат мразовития въздух заключен на север.

При определени атмосферни условия обаче тази бариера отслабва. Най-драматичният процес, който може да я разруши, е така нареченото внезапно стратосферно затопляне (SSW). При него температурите високо в полярната стратосфера скачат рязко само за няколко дни, а западните ветрове губят скорост или дори обръщат посоката си. В резултат на този удар полярният вихър бива избутан от обичайното си място или направо се разцепва на две по-малки ядра. Това отваря вратата за продължителни ледени нахлувания към умерените ширини, макар че връзката със земната повърхност невинаги е директна и зависи от развитието на процесите през следващите седмици.

Интересът към началото на ноември е продиктуван от факта, че моделът ECMWF допуска не просто обичайно временно отслабване, а много по-сериозно деформиране на стратосферната циркулация. От Meteo Balkans уточняват, че подобни дългосрочни симулации за стратосферата носят висока степен на несигурност и трябва да се разглеждат в контекста на ансамбловите прогнози, тъй като всяко следващо обновление може да промени силата и времето на събитието. Ако все пак в началото на ноември настъпи мощно стратосферно затопляне, ефектът от него няма да се усети веднага — сигналът от високите слоеве слиза към земята за няколко седмици, което би заложило промени във времето през втората половина на ноември и през декември.

Защо Ел Ниньо не гарантира топла зима

Един от най-важните изводи в анализа е, че очакваното силно явление Ел Ниньо през сезона 2026–2027 година по никакъв начин не застрахова Северното полукълбо срещу сурови зимни периоди. Ел Ниньо представлява периодично затопляне на повърхностните води в централната и източната екваториална част на Тихия океан, което променя тропическата циркулация, измества струйното течение и преразпределя валежите и температурите по света.

Характерът на зимата обаче се решава от сложен пъзел от допълнителни фактори. Решаваща роля играят състоянието на Северноатлантическата осцилация (NAO), Арктическата осцилация (AO), естествената изменчивост на атмосферата и температурните аномалии в океаните. Специално внимание метеоролозите обръщат на две дългопериодични океански характеристики — Тихоокеанската декадна осцилация (PDO) и Атлантическата мултидекадна осцилация (AMO).

Когато PDO се намира в отрицателна фаза, температурните аномалии в северната част на Тихия океан често помагат за изграждането на мощни атмосферни гребени над северните ширини, които атакуват и дестабилизират полярния вихър. Сама по себе си отрицателната фаза на PDO не гарантира разцепване на вихъра, тъй като за това са нужни специфични атмосферни вълни и точна динамика в стратосферата. Същевременно AMO описва многогодишните колебания в температурите на Северния Атлантик, чието влияние върху зимата е твърде комплексно, за да служи като самостоятелен ориентир. Към тази картина се добавя и квазидвугодишната осцилация (QBO) — редуването на източни и западни ветрове в екваториалната стратосфера, което също модулира взаимодействието между атмосферните вълни и полярния вихър. Всичко това доказва, че дори при силно Ел Ниньо мощните зимни бури остават напълно възможни, а въпросът е къде точно и за колко време ще се задържи студът.

Сценариите за Северна Америка, Европа и България

Евентуалният срив на полярния вихър и слизането на процеса към ниската атмосфера очертават различни рискове за двата континента. В Северна Америка под най-голямо внимание попадат североизточните и източните части на САЩ, както и Средноатлантическите щати. При подходящо разположение на баричните центрове леденият въздух, спускащ се от Канада, може да се сблъска с топлата и влажна въздушна маса над Атлантическия океан — класическа рецепта за мощни зимни циклони и обилни снеговалежи. От Meteo Balkans подчертават, че това е възможен фонов сценарий, а не конкретна прогноза за отделна буря.

За Европа и Балканите последствията зависят от това как ще се подредят атмосферните центрове на действие след евентуалното стратосферно затопляне. При едни конфигурации над Северния Атлантик или Скандинавия се формират блокиращи антициклони, които спират мекия океански въздух и насочват арктическия студ директно към Централна и Югоизточна Европа. При други сценарии обаче ледените маси остават заключени над Северна Америка или Азия, а Балканите остават в периферията без продължително застудяване.

Конкретно за България съдбата на зимата ще се решава от точната позиция на европейските антициклони и траекторията на средиземноморските циклони. Тяхната среща определя дали едно студено нахлуване ще донесе у нас истински снежни виелици, обикновен дъжд, силен вятър или само краткотрайно падане на термометрите на сухо. Затова ранният сигнал за стратосферно затопляне през ноември не бива да се приема като сигурна присъда за тежка зима в страната. Дали сезонът 2026–2027 година ще поднесе екстремни изненади, или нарушението на вихъра ще остане изолиран епизод, ще стане ясно от обновленията на водещите метеорологични модели през следващите няколко седмици.