Условията на Кремъл засягат пряко България и още петнадесет съюзници

Руският президент Владимир Путин възнамерява да превърне ултимативните си искания към НАТО и САЩ от края на 2021 година в официална основа за разширени преговори за прекратяване на войната срещу Украйна, твърди в свой анализ германският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, цитиран от БГНЕС. Според публикацията на журналиста Фридрих Шмит поставените от Москва стари и нови условия за „гаранции за сигурност“ застрашават пряко суверенитета и отбраната на 16 от общо 32 държави в Алианса, сред които са България и Румъния.

Възобновяването на тези претенции стана официално след проведените в четвъртък разговори на руския държавен глава с пратениците на американския президент Доналд Тръмп — Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. В срещите са участвали още съветникът на Кремъл по външната политика Юрий Ушаков и специалният представител по икономическите въпроси Кирил Дмитриев. Според анализа на германското издание евентуалното приемане дори на част от руските условия би преобърнало изцяло архитектурата на сигурност в цяла Европа.

Удар по Източния фланг и България

Основната цел на Москва е пълното ревизиране на разширяването на Северноатлантическия пакт през последните близо три десетилетия. По думите на Юрий Ушаков по време на срещата с американските пратеници руският президент е припомнил визията на Москва за „неделима сигурност“, представена през декември 2021 година под формата на проектоспоразумения със САЩ и Алианса.

„Основните положения са: никакво разширяване на НАТО, никакво разполагане на оръжейни системи, които представляват заплаха за нас, в близост до руските граници, както и връщане към конфигурацията на силите на Алианса към момента на подписването на Основополагащия акт между Русия и НАТО“, заяви Юрий Ушаков, цитиран от БГНЕС.

Въпросният документ датира от 1997 година. На практика изпълнението на подобно искане означава изтегляне на съюзническите сили и оръжия от половината държави членки на пакта. Засегнатата зона обхваща цялата дъга от Северна Европа с Швеция и Финландия, през балтийските републики и Полша в Източна Европа, до Югоизточна Европа в лицето на България и Румъния. Наред с това Москва настоява Украйна и други постсъветски републики като Молдова и Армения да нямат никакво право на военно сътрудничество със западните страни.

„Към този списък, който не се изчерпва с посочените от мен точки, бихме искали да добавим и някои наши актуални съображения, основани на уроците, които просто трябва да извлечем от настоящата ситуация, когато колективният Запад се обедини срещу нас и не крие, че в стремежа си да спаси киевския режим е заинтересован от стратегическо поражение на Русия“, допълни външнополитическият съветник на Кремъл.

Пактове за ненападение и неофициални списъци

Дискусиите около руските претенции от 2021 година вече са били част от последните дипломатически сондажи в Абу Даби, като дори са надхвърлили първоначалните рамки. Това потвърди по-рано руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, който е взел участие в разговорите и уточни, че те се базират на старите подходи, „но не само“.

Конкретните очертания на предлаганата от Москва нова система за сигурност бяха описани в сряда по време на форум в руската столица от Алексей Дробинин, ръководител на отдела за външнополитическо планиране в руското външно министерство. Според неговата концепция колективните съюзнически задължения в НАТО трябва да отстъпят място на двустранни пактове за ненападение, каквито Русия е готова да сключи с отделни страни членки, предлагайки им „допълнителни индивидуални гаранции за сигурност“.

Успоредно с официалните изявления, уебсайтът на закритото от руските власти през 2022 година радио „Ехото на Москва“ публикува в четвъртък неофициален списък с конкретни условия, предадени от преговаряща група на „европейски партньори“. Макар информацията да не е официално потвърдена, тя очертава следната сделка:

• Северна и Източна Европа: Финландия трябва да се откаже от военното си обвързване с НАТО и да се върне към предишния си неутрален статут, а от територията на балтийските държави да бъдат премахнати всички чуждестранни военни бази.

• Украйна: Страната трябва да остане извън военни блокове, да даде специален официален статут на руския език и да демилитаризира черноморските си пристанища Одеса и Миколаив.

• Молдова: Русия допуска изтегляне на войските си от сепаратисткия регион Приднестровие единствено ако Кишинев приеме военен неутралитет и федерализация на държавата.

• Беларус: Като насрещна отстъпка Москва декларира готовност да прибере ядрените си оръжия от беларуска територия и да не разполага там ракети със среден обсег, въпреки предположенията, че такива комплекси вече са дислоцирани в страната.

Дипломатически натиск и спорове за фронта

Според анализа на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ Кремъл разчита Вашингтон да упражни допълнителен натиск върху европейските столици. По време на срещата със Стив Уиткоф и Джаред Къшнър руският президент е посочил, че европейците трябва да изберат дали искат „война или мир в Украйна“, а американската администрация трябва да „работи“ със своите съюзници. Макар пратениците на Доналд Тръмп да изразиха увереност за европейско участие на следващия кръг от преговори, в петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков охлади тези очаквания. Той заяви, че разширен формат е възможен само ако европейските лидери покажат „истинско намерение и готовност“ за съдействие, без да уточни критериите за тази оценка.

Пред американските представители Владимир Путин е декларирал желание за „вечен мир“, но веднага е поставил условието бъдещата демаркационна линия да съвпада с руската „държавна граница“. В представите на Москва това означава пълно изтегляне на украинската армия от административните предели на всички анексирани области, както и категорична забрана за разполагане на чуждестранни мироопазващи контингенти в Украйна.

Като жест към американската страна руският държавен глава е предложил ново локално прекратяване на огъня в град Костантиновка в Донецка област — по модела на предишното предложение за Олешки в Херсонска област. Според Путин мярката ще позволи евакуацията на останалите там между 400 и 500 цивилни жители и ще докаже на място, че градът вече е под руски контрол — твърдение, което той лансира още в началото на юли. Независимите военни наблюдатели обаче оспорват тези данни и посочват, че тежките сражения за Костантиновка продължават, а американският Институт за изследване на войната прави извода, че „Путин приема измислената картина на бойното поле, представяна от руските военни“.