Трите големи Задушници се падат през февруари, май и ноември

Вярващите в България ще отбележат трите големи Задушници през 2026 година в съботни дни, както повелява църковният канон. Дните за всеобщ помен са пряко обвързани с подвижните празници в православния календар, като Великден през тази година се пада на 12 април.

Календар на дните за помен през 2026 г.

Според официалния календар на Българската православна църква, трите основни дни, в които се отслужват панихиди за починалите, са:

• 14 февруари (събота) – Месопустна задушница. Тя винаги се отбелязва в съботата преди Месни заговезни и седмица преди началото на Великия пост. Тъй като Великден е на 12 април, началото на постите се измества, определяйки тази дата.

• 30 май (събота) – Черешова задушница. Известна още като Спасовска, тя се пада в съботата преди големия християнски празник Петдесетница (Свети Дух). Нарича се "Черешова", защото по това време на годината обичайно зреят черешите, които се раздават за "Бог да прости".

• 7 ноември (събота) – Архангелова задушница. Това е последната голяма задушница за годината, която предхожда празника на Свети Архангел Михаил (8 ноември). По традиция тя се счита за най-голямата и тържествена панихида, наричана още "Мъжка задушница", заради почитта към загиналите воини.

Смисълът е в молитвата, не в суеверията

Въпреки разпространените народни вярвания, които налагат редица битови забрани, свещениците напомнят, че същината на Задушница е духовна, а не материална.

"Смисълът на този ден е живите да се помолят за душите на своите покойни близки, защото те вече не могат да го направят сами за себе си", припомнят духовници.

Традицията повелява на гроба да се занесат три основни символа:

• Варено жито – символ на възкресението и бъдещия живот;

• Вино – символ на Христовата кръв;

• Свещ – символ на вярата и светлината.

Фолклор срещу Канон

Често тиражираните в социалните мрежи твърдения, че на Задушница е "грехота да се къпеш" или че "пералнята не бива да работи", нямат никаква връзка с православния канон. Те са остатъци от народни суеверия. Църквата не налага забрани за лична хигиена или битови нужди, стига те да не пречат на основното задължение на вярващия в този ден – посещението на храм или гробищен парк и молитвата.