Фундаменталната наука остава на заден план в новата стратегия за технологичен трансфер

Държавното финансиране за наука ще зависи все повече от броя регистрирани патенти и все по-малко от научните публикации в престижни списания. Тази ключова промяна в правилата на играта обяви Васил Караиванов, председател на "София Тех Парк", по време на кръгла маса в столицата вчера. Събитието, организирано от БАН и Асоциацията на младите учени, очерта новия курс към комерсиализация на академичния труд, при който научните институти ще трябва да се превърнат във фабрики за пазарни продукти.

Краят на "чистата" наука?

Досегашният модел, при който академичното израстване и финансирането зависеха от цитируемостта и приноса към фундаменталното познание, остава в миналото.

"Ако досега стимулите за финансиране са били научните публикации, то това вече ще бъдат патентите", заяви Васил Караиванов пред академичната общност.

Тази директива поставя под въпрос бъдещето на фундаменталните изследвания в БАН, които нямат незабавно практическо приложение, но са основата на всяка научна иновация. Заместник-председателят на Академията чл.-кор. Евдокия Пашева подкрепи курса към прагматизъм, като призова младите учени да "мислят извън пределите на лабораторията".

"Няма фундаментална и приложна наука. Има една единствена наука и трябва да се научим как нейните резултати могат да достигнат до обществото", заяви Евдокия Пашева.

Властта отива в "София Тех Парк"

Новата "Национална екосистема за трансфер на технологии" ще бъде изградена по силно централизиран модел, наречен "колелото и спицата". Ролята на централното "колело", което ще разпределя ресурсите и ще диктува правилата, е поверена на "София Тех Парк". Научните институти и университетите ще бъдат само "спици" – периферни звена, подчинени на центъра.

Васил Караиванов потвърди, че държавният технологичен парк ще се превърне в "Национален център за технологичен трансфер", който ще контролира създаването на офиси по места и платформите за връзка с бизнеса.

Кредити вместо грантове за студентите

Докато държавата затяга критериите за финансиране на институтите, на младите учени се предлагат дългови инструменти за стартиране на бизнес. Вместо безвъзмездни средства (грантове), които са стандартна практика за високорискови научни стартъпи в Европа, българските докторанти получиха оферта за заеми.

Мартина Григорова от "СИС Кредит" представи схема, договорена с Фонда на фондовете, която позволява на студенти и докторанти да теглят инвестиционни кредити до 51 000 евро. Условието е 50% от фирмата да е собственост на студента. Този подход прехвърля целия финансов риск върху младите изследователи, които могат да се окажат с огромни задължения, ако научната им разработка не се реализира успешно на пазара.

Скептицизмът остава

Въпреки ентусиазма на администраторите, част от академичната общност остава резервирана към идеята учените да стават търговци.

"Не може да се иска от един учен да бъде и предприемач, защото гледните точки и мотивацията на двете роли са различни", предупреди проф. Лидия Гълъбова от Техническия университет – София. Според нея много учени стигат до защита на интелектуална собственост, но нямат нито уменията, нито желанието да управляват търговски дружества.

Ангелина Тодорова от Сдружение "Чисти технологии за кръгова икономика" посочи и друг структурен дефект – наличието на скъпа инфраструктура без ясно съдържание.

"Имаме оборудването, имаме лабораториите, страхотни комплекси. Сградите като че ли ги направихме, но не си отговорихме на въпроса технология ли трансферираме или знание", коментира Тодорова.