Проектът е безопасна алтернатива на АЕЦ, но мащабирането остава под въпрос

Българската академия на науките (БАН) обяви началото на амбициозен проект за добив на чиста енергия чрез термоядрен синтез, финансиран с 10 милиона лева от Министерството на иновациите и растежа. Докато научният екип описва разработката като потенциален "световен пробив", икономическите анализатори и физиците в чужбина подлагат на съмнение възможността за енергийна революция с бюджет, който е хиляди пъти по-малък от този на световните конкуренти.

"Процесът е напълно безопасен по своята физика и при всяко отклонение просто спира, без сценарии за катастрофи," твърдят учените от БАН, цитирани в официалното съобщение.

Според екипа, новият метод използва атомно сливане на водородни частици – процесът, който захранва звездите – за разлика от деленето на уран в традиционните атомни централи. Проектът вече е с подадена патентна заявка, а амбицията е България да се превърне в бъдещ енергиен лидер.

Давид срещу Голиат в ядрената физика

Оптимизмът на българските учени обаче се сблъсква с жестоката реалност на числата. За сравнение, международният експериментален реактор ITER във Франция, който все още не е произвел комерсиално електричество, гълта над 20 милиарда евро. Американската лаборатория NIF, която наскоро постигна частичен успех с лазерен синтез, оперира с милиарди долари годишно.

Отпускането на 10 милиона лева (около 5 милиона евро) за "световен пробив" повдига въпроси за ефективността на разходите.

Патент или работеща централа?

Основната разлика между лабораторния експеримент и енергийната индустрия е мащабът. Патентоването на метод за термоядрен синтез е научен успех, но не и индустриален. Липсата на радиоактивни отпадъци и безопасността са безспорни предимства на технологията, но основното предизвикателство остава "енергийният баланс" – да се произведе повече енергия, отколкото се консумира за поддържане на реакцията.

Към момента няма данни българският проект да е преодолял тази бариера, която затруднява най-големите световни икономики вече половин век. Обещанието България да "остави днешните ядрени технологии в миналото" звучи привлекателно, но без масивна индустриална подкрепа и международни партньорства, рискът проектът да остане в графата "скъпи лабораторни упражнения" е реален.