Европейците платиха 33 милиарда евро повече за природен газ

Европейските домакинства и бизнесът са изправени пред още една до две години с високи сметки за електроенергия и отопление, а икономиката ще продължи да страда от скъпото синьо гориво, се посочва в коментар на Би Би Си, цитиран от БГНЕС. Още със старта на отоплителния сезон в Европа цената на природния газ премина границата от 100 евро за мегаватчас, което е три пъти повече спрямо миналата година. Пазарният удар вещае най-тежката зима за континента от 2022 година насам, когато Владимир Путин организира газова блокада на Европейския съюз след руското нахлуване в Украйна, но този път кризата е предизвикана от войната на Доналд Тръмп с Иран. Експертите предупреждават, че дори при незабавно възстановяване на мира в Близкия изток, скъпата енергия ще се задържи и през следващата зима.

Водещият експерт по световните енергийни пазари в консултантската компания Eurasia Group Хенинг Глойстайн очерта тежките последици за континента в подкаст на платформата Montel.

„Ще трябва още цяла година да се въртим в този порочен кръг, а икономиката ще продължи да страда от високите цени на газа. Така че ни очакват още една-две години с високи сметки за електроенергия и отопление“, посочи Глойстайн в подкаста на Montel.

Според изчисленията на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между енергийните регулатори европейските потребители вече са платили допълнително до 33 милиарда евро през тази година за същите количества гориво, макар че същинската зима все още не е започнала.

„И ето че отново сме в подобна ситуация. Изненадващо и, откровено казано, изключително неприятно е, че толкова бързо отново се озовахме в същото положение“, заяви още Хенинг Глойстайн по повод повторението на ценовия шок от зимата на 2022 и 2023 година.

Полупразни хранилища и скъпо лятно зареждане

В страните от Европейския съюз природният газ се използва целогодишно за производство на електроенергия, в промишлеността, както и при производството на торове и химикали. През зимните месеци между ноември и март към това потребление се добавя и отоплението, поради което цените традиционно растат, а съюзът разчита на резервите в подземните газохранилища.

Подобни песимистични прогнози за пазара споделя и главният анализатор на компанията Wood Mackenzie за европейския газов пазар Том Марзек-Мансер.

„Дори при най-оптимистичния сценарий, според който конфликтът приключи до края на годината, очакваме цените на природния газ за съжаление да продължат да се покачват“, заяви Том Марзек-Мансер.

Причината за дългосрочното поскъпване се крие в състоянието на резервите. Войната вдигна котировките на газа още през лятото и в началото на настоящия отоплителен сезон хранилищата в Европа бяха запълнени едва на 75 процента. В момента в тях има малко под 80 милиарда кубични метра газ, докато през предходните две зими Европейският съюз е изразходвал между 60 и 66 милиарда кубични метра от запасите си. Дори предстоящата зима да бъде топла, до пролетта съоръженията ще се изпразнят значително и през следващото лято държавите ще трябва да нагнетяват по-големи количества от обичайното. Според анализатора от Оксфордския институт за енергийни изследвания Джак Шарплс ще са необходими допълнителни 10 милиарда кубични метра газ, за да се запълнят хранилищата до тазгодишните 80 процента, и 20 милиарда кубични метра за достигане на изискването на Европейската комисия от 90 процента. Това гарантира високи цени и през следващото лято, което означава поне още една година на повишени разходи за ток и парно в целия съюз.

Блокадата на Катар и новата зависимост от САЩ

Тъй като наличните запаси не са достатъчни за студена зима, Европа е принудена да увеличи покупките на втечнен природен газ, чието предлагане на световния пазар е силно ограничено заради войната в Персийския залив и фактическото блокиране на Катар. Преди военния конфликт близкоизточната държава осигуряваше 20 процента от световните доставки на суровината, а блокадата на Ормузкия проток доведе до пазарен недостиг от близо 50 милиарда кубични метра. Кризата щеше да бъде още по-остра, ако други държави не бяха увеличили доставките си с 36 милиарда кубични метра чрез разширяване на капацитета за втечняване. Данните на европейския енергиен регулатор показват, че основните печеливши от ситуацията са Съединените американски щати с ръст на износа от 14 милиарда кубични метра, следвани от Канада със 7 милиарда и Русия с 5 милиарда кубични метра.

Производството на втечнен газ в света продължава да расте по планове, заложени още преди войната, и ако Доналд Тръмп не беше започнал конфликта с Иран, в момента световният пазар щеше да разполага с излишък от гориво и значително по-ниски цени. Въвеждането на новите мощности през тази година обаче няма да облекчи вносителите, докато Ормузкият проток остава затворен. От Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи предупредиха, че през настоящата зима Европа трябва да закупи 96 милиарда кубични метра втечнен природен газ — почти два пъти повече спрямо миналата година — за да не паднат запасите в хранилищата под критичния праг от 30 процента.

Задачата е изключително трудна, тъй като през миналата година около 15 процента от доставките на втечнен газ за Европейския съюз са идвали от Русия, а от 1 януари тази зима общността напълно прекратява вноса на руско втечнено гориво. В резултат Европа отново трябва да увеличи зависимостта си от САЩ, които вече осигуряват над 60 процента от целия европейски внос на втечнен газ и около 30 процента от общото газово потребление на континента, както и да разчита на безпроблемната работа на съществуващите и новите проекти. От Международната агенция по енергетика предупреждават, че дори при този сценарий горивото ще остане в недостиг. Новите проекти ще добавят 18 милиарда кубични метра през тази зима, а съществуващите мощности в Русия, Нигерия и Оман ще увеличат доставките с още 3 милиарда кубични метра, но високите цени ще се задържат поне до лятото на 2027 година.

„Въпреки значителния ръст на предлагането тези количества няма да компенсират загубата на катарските доставки. В зависимост от развитието на ситуацията с блокадата на Ормузкия проток световното предлагане на втечнен природен газ през зимния период от ноември до март ще намалее с 10-25 милиарда кубични метра спрямо миналата година“, се посочва в последния доклад на Международната агенция по енергетика за газовия пазар.

Спасение от Супер Ел Ниньо и хоризонтът до 2028 година

За да избегне ново поскъпване на синьото гориво в условията на дефицит, Европа трябва да свие потреблението или да разчита на благоприятно време. След сухото лято нивата на реките и водоемите на континента са изключително ниски, което ограничава производството на евтин ток от водноелектрическите и атомните централи и увеличава зависимостта от скъпия газ. Климатичните модели обаче дават повод за известен оптимизъм.

„Тук има и добри новини. Супер Ел Ниньо обещава по-топло, по-ветровито и по-дъждовно време в Европа“, заяви Анук Оноре от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

По-меката зима ще намали нуждата от газ за отопление, силните ветрове ще позволят да се изгаря по-малко синьо гориво за производство на електричество, а дъждовете ще попълнят водоемите. След сравнително топлата есен Оноре изчислява, че при запазване на тенденцията Европа може да спести между 10 и 12 милиарда кубични метра газ през зимните месеци. Експертите Хенинг Глойстайн и Джак Шарплс са уверени, че континентът ще премине през зимата без физически прекъсвания на доставките за потребителите, дори ако хранилищата се изчерпят до пролетта, а високите цени се задържат още една година.

След този тежък период Европа може да очаква известно облекчение на енергийната криза, дори войната в Персийския залив да не приключи, прогнозира друг експерт от Оксфордския институт — Бил Фарън-Прайс. Според разработените от института сценарии, дори блокадата на Ормузкия проток да продължи до началото на следващия отоплителен сезон, цените няма да надхвърлят границата от 100 евро за мегаватчас, достигната миналата седмица, и няма да повторят скока до над 300 евро от разгара на газовата война между Русия и Европейския съюз през август 2022 година. Оксфордските анализатори очакват от пролетта природният газ постепенно да започне да поевтинява благодарение на растящите доставки от САЩ, Канада и други страни извън Персийския залив.

„При равни други условия загубените катарски доставки ще бъдат напълно компенсирани до края на 2028 година“, заяви Бил Фарън-Прайс.

Въпреки очакваното балансиране на пазара, анализаторът предупреждава за дълбоки структурни рискове пред световната енергетика.

„Ако разглеждаме загубата на доставките през Ормузкия проток като изолиран проблем, пазарът в крайна сметка ще успее да се справи с него. Но ако приемем, че това е знак за навлизането ни в нестабилен свят, в който енергийният сектор системно се сблъсква с непредвидими сътресения, тогава ни очакват все нови и нови проблеми“, добави той.