Русия и Украйна започват мирни преговори в Абу Даби

Делегации на Русия и Украйна се срещат за двудневни мирни преговори в Абу Даби с посредничеството на Съединените щати, съобщават от Ройтерс. Първите преки разговори между воюващите страни от февруари насам започват в 8:30 часа българско време (10:30 часа местно време), след като американският президент Доналд Тръмп обяви в Белия дом, че наблюдава много силен интерес за прекратяване на продължаващия вече пета година военен конфликт.

"Ще проведем много добър разговор по този въпрос в Абу Даби", заяви Доналд Тръмп пред журналисти във Вашингтон в навечерието на срещата. Според американския държавен глава и двете страни са уморени от воюването, а след личната му среща с пратеник на руския президент Владимир Путин в Белия дом миналата седмица възможността за широко мирно споразумение изглежда все по-близка.

Американската делегация в Обединените арабски емирства се води от специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на президента Джаред Къшнър. Според представител на американската администрация, цитиран от Ройтерс, след края на двудневните разговори в Абу Даби двамата посредници може да отпътуват директно за Русия за лична среща с Владимир Путин. Руският преговорен екип отново се оглавява от сътрудника на Кремъл Владимир Медински, но за първи път в състава му влизат заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков и генерал-лейтенант Юрий Жигарловски от Генералния щаб на руската армия. Начело на украинската делегация е ръководителят на Службата за външно разузнаване на Украйна Рустем Умеров.

Спорът за Донбас и гаранциите за сигурност

Основна тема на дискусиите в Абу Даби са следвоенните гаранции за сигурност на Киев, включително възможността за прилагане на механизъм, подобен на член 5 от договора на НАТО за колективна защита. По данни на американските посредници в предварителните лични разговори Москва и Киев са проявили известна гъвкавост относно евентуална размяна на територии, като всяко от правителствата би могло да направи частични отстъпки. Обсъжданата рамка предвижда Украйна да получи мирен договор, надеждни гаранции за сигурност и ясна пътна карта за членство в Европейския съюз.

Публичните позиции на двете столици обаче остават диаметрално противоположни. Владимир Путин продължава да настоява Украйна да предаде целия източен регион Донбас като предварително условие за мир, докато Киев изисква пълно изтегляне на руските войски до международно признатите граници. Високопоставен украински представител, цитиран от Ройтерс, категорично отрече правителството да обмисля териториални отстъпки и уточни, че въпросът за границите може да се решава единствено на лидерско ниво при наличието на железни гаранции за сигурност. Очаква се евентуалното споразумение за териториите да бъде оставено за финалния етап на преговорите, след като бъдат договорени всички останали параметри.

В навечерието на срещата украинският президент Володимир Зеленски подчерта, че позицията на страната му е подсилена от последните успехи на фронта, сред които е и възвръщането на част от богатата на въглища Донецка област. Според оценките от фронта руското настъпление през тази година се е забавило до почти пълен застой.

"Украинските войски в момента наистина укрепват преговорната позиция на Украйна", каза Володимир Зеленски в своето вечерно видеообръщение. Той посочи, че руската армия понася рекордни загуби — твърдение, което Москва оспорва — и призова Вашингтон да убеди Кремъл да прекрати военните действия. Междувременно обявеното от Доналд Тръмп през миналия месец прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура се провали, след като през последните седмици Украйна засили атаките срещу руски петролни рафинерии, а руските сили нанесоха удари по украински градове и електроснабдителни съоръжения.

Ролята на Европа и новата политическа реалност

Дипломатическият процес беше възобновен през последните седмици след месеци на застой, през които вниманието на Белия дом беше насочено към войната в Иран. Сега Вашингтон се опитва да убеди Москва да приеме по-широк преговорен формат с участието на европейските съюзници. Русия обаче категорично отхвърля присъствието на европейски държави на масата и настоява за стриктно тристранни разговори само със САЩ и Украйна, посочват от Асошиейтед прес.

Поради руския отказ представителите на Франция, Германия, Великобритания, Италия, Европейската комисия и НАТО, които пристигнаха в Обединените арабски емирства, няма да влязат в основната зала. Вместо това Стив Уиткоф, Джаред Къшнър и украинската делегация ще провеждат отделни срещи с тях, за да ги информират за хода на преговорите. Американските пратеници вече проведоха подготвителни консултации със съюзниците в Брюксел през миналата седмица.

"Правим всичко, за да гарантираме, че Европа е участник в дипломатическия процес", заяви ръководителят на украинската делегация Рустем Умеров. От своя страна американски представител допълни, че републиканската администрация във Вашингтон смята присъствието на европейските лидери за абсолютно необходимо за окончателното прекратяване на войната.

Допълнително напрежение сред европейските столици предизвикаха думите на Доналд Тръмп от миналата седмица, че пратениците му обсъждат мащабно споразумение за сигурност, което да обхване цяла Европа. "Това ще бъде голямо споразумение и ще надхвърли Украйна", обяви американският президент. Европейски дипломати реагираха остро и предупредиха, че всякакви договорки за континенталната архитектура за сигурност изискват прякото участие на техните правителства, а Москва не може да диктува правилата за отбрана на Европа — препратка към отхвърленото от НАТО руско искане от началото на 2022 година за изтегляне на войските на алианса от държавите, присъединили се след 1997 година.

Паралелно с разговорите в Абу Даби темата за Украйна е във фокуса и на срещата на външните министри от Г-7 в Париж, в която участва и украинският външен министър Андрий Сибига. Преди отпътуването си за френската столица в неделя държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че вече има напредък по въпроса как ще изглежда европейската архитектура за сигурност след края на конфликта. В същото време Володимир Зеленски изрази надежда, че победата на Демократическата партия на междинните избори в САЩ през миналата седмица ще доведе до увеличаване на американската подкрепа за Киев, след като от началото на втория мандат на Доналд Тръмп през януари миналата година Вашингтон ограничи директната си помощ и прехвърли основната финансова и военна тежест върху Европа.