Ренета Рошкева представи развитието на местния печат през вековете

Русенският периодичен печат заема пионерско място в развитието на българската журналистика и книгопечатане още от епохата на Възраждането. Благодарение на стратегическото си географско положение и бързия икономически подем крайдунавският град се превръща в един от основните медийни центрове в страната. Това заяви заместник-директорът на Регионалния исторически музей в Русе Ренета Рошкева по време на представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК, посветен на темата за печата и 180-годишнината от първия български вестник „Български орел“, съобщи БТА.

Първата модерна печатница и вестник „Дунав“

Възходът на града като информационен център започва с избирането му за столица на Дунавския вилает. По това време под османска власт в земите на бъдеща България съществува само една печатница с български букви. Това е основаната от Мидхат паша през 1864 година в Русе първа съвременна машинна печатница по българските земи. Още на следващата 1865 година в нея започва да се печата официозът на вилаета — вестник „Дунав“, издаван едновременно на български и на турски език под редакцията на Иван Чорапчиев и Стоил Попов. Чрез изданието властите се стремят да покажат модернизацията на империята, навлизането на новото време и промененото отношение към българското население.

"Дунавската печатница става място, където българите работят усилено за просвещението си. В нея са издадени около 160 издания на български език и само едно на турски. Това дава възможност османските власти да ограничат влиянието на Русия, където се издават българските книги, а също и да се контролира това, което се печата. Така вестник "Дунав" дава информация за случващото се по света, но през призмата на османските власти", обясни Ренета Рошкева, цитирана от БТА.

Родоначалниците на журналистиката и куриозите на новото време

В печатницата в Русе излизат и редица български периодични издания, които отговарят на глада за нови знания, без да влизат в пряк конфликт с изискванията на властта. Между 1871 и 1873 година русенецът Тодор Хаджистанчев, получил религиозно образование в Сърбия, списва духовното списание „Слава“.

"Всъщност него можем да посочим като основоположник на българската журналистика. След Освобождението той продължава да издава и вестник "Славянин"", каза Рошкева.

Пъстрата картина на възрожденската преса в града се допълва от изданията на Райко Блъсков — списание „Училище“ и първото българско селскостопанско периодично издание „Ступан“. Така в годините преди Освобождението Русе се нарежда като петия град в Османската империя с печатни издания на български език. Възприемането на вестниците от тогавашното общество обаче невинаги върви гладко.

"Новото винаги е трудно и не винаги е добре разпознато като полезно и важно от част от обществото. Захари Стоянов в своите "Записки" разказва как калфите при майстора абаджия, където той е чирак, макар и грамотни не знаели, че текстът във вестник "Дунав" се чете колона след колона, за да има смисъл. Захвърляйки го като непотребна вещ, Захари Стоянов имал възможността да се информира добре в това време", разказа историчката.

Златният век на русенската преса след Освобождението

Годините след Освобождението бележат истински златен век за русенския печат, като градът заедно с Пловдив се утвърждава като водещ издателски център в свободна България. Любен Каравелов се мести от Букурещ в Русе с намерението да издава вестник „Начало“, но смъртта му осуетява този план, а печатницата е поета от съпругата му Наталия Каравелова.

Периодът до Втората световна война носи бум на печатниците и вестниците в града, където излизат около 340 периодични издания с различна продължителност. Най-дълго просъществува вестник „Русенска поща“, който се издава от 1921 до 1944 година и се превръща в един от най-популярните и влиятелни провинциални ежедневници в страната.

"Масовостта на ползването им като канал за информация в този период наподобява днешното сърфиране в интернет. Вестникът е всекидневие, неразделна част от делника, откликваща на необходимостта да си в час със случващото се по света и у нас", коментира Ренета Рошкева.

Тематичното разнообразие на местната преса отразява и активния стопански живот в града. В Русе функционира първата търговско-индустриална камара, чийто орган е излизалият от 1899 до 1941 година вестник „Икономически преглед“. Между 1924 и 1943 година се печата и вестник „Пътник“, който служи за трибуна на пътуващите търговски агенти, редом с множество педагогически списания на местни училища и дружества.

"Въпреки новото време, в което ние сърфираме в интернет, питаме изкуствения интелект за различни неща, дигитализираме архиви, слушаме книги, за мен хартиеният вариант на книгата, на вестника винаги крие своето очарование", допълни заместник-директорът на русенския музей.