Блъснатите тинейджъри, накараха ли ни да се замислим как шофираме?

Събота е, ден на равноапостолите "Свети Кирил и Методий". Решавам да изкарам един следобед с роднини и техните деца. Паля колата, регистрацията ми е PA, селянин съм!, потеглям из разнебитените софийски улици и пристигам благополучно в китно кафенце на столичния квартал "Бенковски". Няколко часа минават просто и безгрижно в разговори и детски игри. Щастливи сме, почивен ден е все пак, пише Павел Гълъбов в Dnes.bg.

Селянинът и неговите племенници – софиянки, решават да се върнат в по-централната част на града, за да се разходят в учудващо добре поддържания парк около Герена. Да, точно тук преди няколко дни се случи трагедия с блъснати тинейджъри, кръстовищата са опасни за българския шофьор, той не може да кара с предвидената по закон скорост, под достойнството му е май...

РА тръгва, колата с деца СВ го следва, изчакваме се, не форсираме на светофари, пропускаме и другите "селяни", които искат да ни задминат, нямаме проблем с това, че сме изпреварени. Стигаме до прословутото кръстовище до Герена... тук се появява човекът със софийска регистрация и страшен проблем и нетърпимост към "чуждоземците-селяни". От крайна лява желае да мине в крайна дясна лента, където съм аз селянинът, спътниците ми трябва да го задминат, защото най-нахално е спрял в средната лента и се опитва да се набута пред мен. Минава на милиметри от предната ми брония, определено желае конфликт, безпардонен и готов за убийства на пътя е...

Слизам, за да посъбеседваме, господинът реши, че не съм коректен, а и най-важното – селянин съм и не мога да си карам, цитирам го - "като на село!". Господине, Пазарджик е град, но, да, уцелихте, селянин съм – горд с най-красивото място на света – Паталеница.

Признавам си, че ми вдигна нервите, попитах го дали иска да се повтори трагедията с тинейджърите от преди няколко дни, замисли се, наистина май не беше прав да кара агресивно и нахално. Уви, мисловният процес рядко се среща на пътищата у нас. Винаги някой друг ни е виновен. Винаги сме невинни до доказване на противното, но с омърсена от убийство душа по-леко ли се живее?

Зад вас, господине, имаше деца, вие сте потенциален убиец на пътя, и не сме виновни затова ние - селяните, най-големият проблем на "софиянци". Живеем тук, стараем са да заобичаме София, знаем какво ни дава и къде може да сме, ценим живота и труда на другите, защото знаем какво е да израснеш с магаре, тютюн и царевица, знаем как да убиваме змии, прасета и кокошки, но не искаме да живеем с проядени души от убийството на човек.

Хора, успокойте се на пътя, бъдете по-добри, не забравяйте, че в колата срещу вас винаги има човешко същество, което заслужава да живее.

П.С – защо съм замаскирал част от номера на шофьора ли, защото си призна, че "всички в София сме от някъде", радвам се, че мисловната дейност се е осъществила.

Автор: Павел Гълъбов