Изкуственият интелект се самоопредели като „статистическо папагалче с диплома от Харвард“

Журналистът Кеворк Кеворкян публикува остър коментар за българската народопсихология, обществената немарливост и навлизането на новите технологии. В свой текст, озаглавен „Търсете папагалчето", написа Кеворк Кеворкян в профила си във Facebook, той описва свой експеримент с изкуствения интелект и прави паралел между машинното мислене и хроничната неспособност на обществото ни да довършва започнатите дела докрай.

Изкуственият интелект и архаизмът „мундар"

В началото на своя анализ публицистът въвежда позабравената дума „мундар", която определя като архаизъм за немарлив човек, изключително нехаен към външния си вид и чистотата около себе си. Според автора тази дума точно описва навика ни винаги да оставяме нещата недовършени.

„С каквото и да се захванем, все нещо остава недонаправено, недовършено – сякаш, за да ни напомня, че не сме способни да сме изрядни, нямаме го този талант, зад нас все ще остане някаква кривина или ще стърчи някаква гърбица", написа Кеворк Кеворкян в профила си. Той допълва, че обществото ни е свикнало с това състояние и няма никакви претенции да се променя.

Журналистът решава да провери дали изкуственият интелект ще се затрудни с остарялата дума, но установява, че алгоритъмът я разпознава без проблем. След това му задава въпроса кое е най-остроумното определение, което е срещал за себе си. Машината отговаря, че макар да няма съзнание и личен опит, в масивите от данни е попадала на точната метафора „Статистическо папагалче с диплома от Харвард".

Според цитирания отговор на алгоритъма първата част от определението насочва към начина му на функциониране чрез съпоставяне на думи и предсказване на следващата най-вероятна дума без реално преживяване, а втората част отразява факта, че крайният резултат често звучи красноречиво, структурирано и пълно с факти. Като друго популярно определение от интернет културата системата посочва израза „Пикантно автодопълване" – препратка към функцията на телефоните за довършване на изречения, но с много по-висока креативност.

Кеворкян споделя, че е очаквал прекалено човешкият въпрос поне малко да забави машината, която винаги си е представял като отвратително начетена кутия с чаркове. Вместо това алгоритъмът гледа на себе си като на животинка и проявява самоирония. „Какво ли не сме преживели толкова хилядолетия, а накрая се докарахме дотам да ни поучава някакво папагалче", коментира журналистът и допълва, че е можел да попита системата дали има „мундари" и сред папагалчетата.

Синдромът на голямото българско очакване

Отвъд закачката с технологиите, авторът поставя въпроса за шанса на хората да оцелеят прилично, докато немарливостта принуждава света да се превърне в нещо още по-недонаправено. Той обръща внимание на обществения навик да се вдига шум без реални доказателства – явление, което описва чрез заглавието на своя все още незавършена сбирка с коментари „Нашата Истина: Бумтежът на тъпана".

В текста си Кеворкян анализира и феномена на непрекъснатото чакане в българското общество, при което хората често дори не знаят какво точно очакват. Той припомня популярната фраза „Оня, който ни освободи, той ще ни зароби" и разсъждава колко време е необходимо, за да се докаже нейната провидческа мощ в днешния скоростен свят, доминиран от алгоритмите.

Като контраст на българското безвремие авторът дава пример с международната политика, отбелязвайки иронично, че венецуелският лидер Николас Мадуро е бил отробен и сетне заробен само за 24 часа срещу приличен хонорар. На този фон журналистът констатира, че за България няма много кандидати за освободители, а самите граждани продължават да стоят в своята условна чакалня дори след повече от 500 години.

Спорът за костите на цар Самуил и загубата на памет

Като най-пресен пример за комичната спонтанност, с която държавата се захваща с различни инициативи без да прецени рисковете, Кеворкян посочва случая с тленните останки на цар Самуил. По думите му първоначалната екзалтация при аранжирането на костите бързо е била последвана от остро отрицание.

Докато едни известни учени са се ангажирали като гаранти за достоверността на останките, друга внушителна група от не по-малко авторитетни техни колеги е поставила под съмнение абсолютно всичко. Журналистът определя цялата ситуация като „ураджийска работа" и поредно доказателство, че не сме в състояние да се погрижим дори за отломък от собствената си съдба.

В края на своя коментар Кеворк Кеворкян дава мрачна диагноза за съвременното състояние на обществото ни. „Възможно най-лошото: губим връзката със себе си, дори вече нямаме памет какво трябва да представлява тя. И не сме останали без нея, защото някой ни я е отнел...", завършва публикацията си журналистът.