Сеизмологът Румяна Главчева направи аналог със Стражица и Чирпан

Земетресение с магнитуд 4.9 разтърси централната част на Мианмар в четвъртък вечерта, припомняйки, че сеизмичният кошмар за страната все още не е приключил. Епицентърът на труса, регистриран в 18:42 часа местно време (15 януари), е локализиран в долината на река Иравади, на 100 километра южно от втория по големина град Мандалай. Това съобщи сеизмологът Румяна Главчева, дописен член на БАНИ.

Трусът е усетен най-силно в град Меиктила, но вибрациите са достигнали до периметър от 480 километра. Въпреки че към момента няма данни за нови разрушения, събитието повдига сериозни въпроси за устойчивостта на региона, който живее в постоянен страх вече десети месец.

Дългата опашка на бедствието

Според експертния анализ на Румяна Главчева, този трус не е изолирано събитие, а "късен афтершок" на опустошителната серия от земетресения на 28 март 2025 година. Тогава два мощни удара с магнитуд 7.7 и 6.7 в рамките на 12 минути поставиха началото на кризата.

"Вторичните трусове, последвали фаталната двойка, фактически престават още през октомври 2025 година да се усещат сериозно", обяснява Главчева. Въпреки привичното затихване обаче, земните недра напомнят за себе си с нови три земетресения само през последните два месеца (декември и януари), което показва, че напрежението все още не е напълно освободено.

Българската връзка: Уроците от миналото

Анализът на Главчева прави тревожен паралел между ситуацията в Мианмар и историческата сеизмична активност в България. Този сравнителен разрез показва, че подобни "серии" могат да продължат с години, държейки населението и икономиката в напрежение.

Сеизмологът посочва три знакови примера от нашата история:

• Шабла (1901 г.): След земетресението с магнитуд 7.2, активността в района продължава няколко години.

• Чирпан и Пловдив (1928 г.): След катастрофалните трусове (6.8 и 7.0), земята "заглъхва" напълно едва след 3-4 години.

• Стражица (1986 г.): Този по-близък до нас пример показва активност в продължение на цели 15 месеца след основните удари.

Тези данни служат като предупреждение, че "краят" на едно земетресение рядко съвпада с деня на новините за него. Инфраструктурата в засегнатите райони често остава уязвима дълго след като камерите си тръгнат, а "малките" трусове от магнитуд 4.9 могат да се окажат последната капка за вече напуканите сгради.