Русенци пропищяха от цените в заведенията след двойната инфлация

Цените в ресторантите и кафенетата у нас са скочили с внушителните 110 процента за последните десет години, изпреварвайки драстично общата инфлация от 43 процента. Докато икономистите развенчават митовете за непосилните разходи на бранша и отчитат нелогично издути маржове на печалба, гражданите в Русе усещат най-тежко удара върху джоба си. Въпреки преминаването към единната европейска валута от началото на 2026 година, ценовият шок в заведенията остава основна тема за потребителите.

10 лева за две кафета

Анкета по улиците на Русе показва категоричното недоволство на местните жители от главоломния ръст на сметките. Потребителите отчитат поскъпване при почти всички артикули в менюто, като най-сериозен е скокът при масовите поръчки.

"Вчера две кафета бяха 10 кинта. Само за две, без нищо", споделя възмутен русенец, сблъскал се с новите реалности в бранша. Други граждани също забелязват осезаемата разлика при традиционните си консумации: "Салата и ракийка. 50 грама ракийка със салатка... повече е". Увеличение се отчита дори при безалкохолните напитки и лимонадите.

Въпреки солените сметки, част от хората приемат ситуацията с примирение, избирайки да не променят социалните си навици. "Ходим. Какво да правим? Нали трябва да си живеем живота", коментира друг анкетиран. В същото време се чуват и изолирани гласове в защита на ресторантьорите, като някои клиенти смятат искането за по-нисък данък добавена стойност (ДДС) за "справедливо", надявайки се мярката най-накрая да свали крайните цени и да помогне на бизнеса.

Необяснимите надценки

Срещу надеждите на потребителите обаче застават твърдите икономически данни. Старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов е категоричен, че няма пазарно обяснение за подобен феномен. Анализът на входните разходи показва, че хранителните продукти, които са основното перо за едно заведение, са поскъпнали с 85 процента от 2015 година насам. Разликата до финалните 110 процента в сметката на клиента остава мистерия.

"Има една разлика от едни 30-ина процента само между храната и индекса на потребителските цени в ресторантите, която е необяснима. Оттам насетне увеличението на разходите за труд е по-малко. Увеличението на разходите за ток е по-малко. Тоест има някаква разлика, която е отишла някъде, можем да спекулираме, че е отишла в печалби", заяви Адриан Николов в ефира на NOVA. Според неговите данни, цените в столичните заведения вече са напълно сравними с тези в Прага, Варшава и Букурещ.

Илюзията за по-евтино меню

Експертът охлади и надеждите, че евентуална по-ниска данъчна ставка ще облекчи крайния потребител. Според международния опит, при въвеждане на данъчни отстъпки едва между 25 и 30 процента от намалението стига до реалните цени в менюто, докато огромният остатък се абсорбира по веригата като чиста печалба за бизнеса. В момента браншът не се намира в условия на пандемична криза със затворени обекти, за да се нуждае от спешна реанимация от държавата.

"Всеки път, когато чуем за тези данъчни отстъпки, се замислям как може един сектор, който е увеличил цените си над два пъти, да смята, че трябва да продължава да има някакво различно третиране от цялата останала икономика", допълни Адриан Николов. Прогнозите на института за настоящата година сочат трайно успокояване на общата инфлация до около 4 процента, но въпросът дали заведенията ще коригират раздутото си ценообразуване остава отворен.