Браншът иска нови данъчни облекчения на фона на рекордни печалби

Ресторантьорският бранш в България използва поредната геополитическа криза, за да поиска държавни помощи и връщане на намалената ставка от 9% ДДС. Собствениците на заведения оправдават исканията си с по-високите разходи за ток и растящата инфлация заради напрежението в Близкия изток. Реалните икономически данни обаче показват съвсем различна картина – секторът целенасочено помпа инфлацията, като е вдигнал цените си над два пъти повече спрямо средното поскъпване на живота у нас през последното десетилетие.

Графиката, която изобличава бранша

Анализ на икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов разбива на пух и прах аргументите на бизнеса за непосилни разходи. Докато общата натрупана инфлация за потребителската кошница от 2015 година досега е 43%, ръстът на цените в ресторантите и кафенетата доближава фрапиращите 110%.

„Всеки път, когато ресторантьорите искат данъчни облекчения, обновявям версия на тази графика. Никакво увеличение на труд, ток или суровини не отговаря на над двоен ръст за 10 години – далеч над всичко останало в икономиката“, написа Адриан Николов в личния си профил в социалните мрежи.

Официалната статистика на Националния статистически институт (НСИ) от февруари 2026 година потвърждава тази тенденция. Услугите в ресторантите и хотелите бележат ръст от 9,1% на годишна база, превръщайки се във втория най-мощен генератор на инфлация в страната.

Тройни печалби на гърба на хазната

Настояването на бранша за връщане на 9-процентния ДДС влиза в директен сблъсък с фискалната памет на държавата. Данните на Националната агенция за приходите (НАП) са категорични – по време на действието на намалената ставка между 2020 и 2024 година, секторът не е понижил цените за крайния потребител, нито е изсветлил дейността си докрай.

Вместо това, данъчното облекчение е било трансформирано изцяло в чиста печалба. Официалните отчети сочат, че декларираните печалби на ресторантьорите са нараснали тройно през този период, докато реално събраните данъци в хазната са намалели с 10%.

Европейски цени при български доходи

Допълнителен натиск върху джоба на българина оказа и спекулативното закръгляне на сметките в месеците преди въвеждането на еврото. Още в началото на годината масово заведенията надуха цените си с над 20%, изпреварвайки официалния старт на единната валута без никаква икономическа логика.

Резултатът от тази политика вече е видим на макро ниво. По думите на члена на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански, инфлацията в сектора е изцяло продиктувана от предлагането.

„Цените в българските ресторанти вече са напълно сравними с европейските, а на места дори ги надвишават“, заяви Любомир Каримански. Този факт превръща храненето навън в лукс, който все по-трудно кореспондира с реалните доходи на населението у нас.