НОИ обясни тънкостите в Кодекса за социално осигуряване

Задължителната наборна военна служба се зачита за действителен осигурителен стаж, но не представлява „постъпване на работа“ по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това разяснява главният експерт в Националния осигурителен институт (НОИ) Мария Белчева в отговор на читателски въпрос, публикуван във вестник „Трета възраст“. Казусът засяга пряко мъжете с експертни решения от ТЕЛК, които са отбили военната си служба преди отмяната ѝ през 2008 година, но са придобили трайно увреждане преди реално да излязат на пазара на труда.

Разликата между осигурителен стаж и трудов договор

Според родното законодателство, лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа могат да придобият право на инвалидна пенсия само при една година действителен осигурителен стаж (по чл. 74, ал. 3 от КСО). Тъй като наборната служба се признава за стаж от трета категория, възниква правен парадокс дали тя не лишава потърпевшите от това облекчено условие.

Експертите от НОИ са категорични, че казармата не е пречка, тъй като юридически не се класифицира като трудово или служебно правоотношение.

"В българското законодателство няма легална дефиниция за понятието постъпване на работа. То следва да се разбира като момента, в който работникът или служителят започва реално да изпълнява работата си по трудово или по служебно правоотношение, или като самонаето лице," посочва Мария Белчева. За да възникне такова правоотношение и лицето да се води официално наето, е необходимо да има сключен трудов договор, подадено уведомление до НАП или издаден акт за назначаване.

Скритият капан за работещите с ТЕЛК

Въпреки че държавата предоставя облекчения при първоначалното отпускане на средствата, пенсионната система крие сериозни подводни камъни за хората с увреждания, които продължават да се трудят. Официалната статистика показва, че през последната отчетена година са отпуснати над 41 000 нови инвалидни пенсии, което представлява ръст от 3,3%. Средната възраст на бенефициентите пада до малко под 55 години, при натрупан осигурителен стаж от едва 15 години.

Скритият конфликт в Кодекса за социално осигуряване възниква при формулата за служебно преизчисляване. Хората с ТЕЛК, които въпреки уврежданията си продължават да работят като самоосигуряващи се лица или на трудов договор, не получават нормативно заложения завишен процент от 1,2 на сто за всяка година допълнителен стаж върху личните си пенсии за инвалидност. Според редица експерти и омбудсмана, тази особеност на практика демотивира голяма част от лицата с намалена работоспособност да останат на светло на пазара на труда и да внасят пълни осигуровки в държавната система.