Русенецът Иван Ковачев посреща у дома си гости на Ивановден не с печено прасенце или с прясно свинско месо, както повелява сезонът и традицията, а с печен сом.

„Не искаме пържоли, това всеки го знае. Най-добре ще ни дойде рибка на скара”, заръчвали в навечерието на всеки 7 януари приятелите на дългогодишния рибар и го оставяли да прояви творчество единствено в приготвянето на салатите и избора на ракия.

Сред рибарската общност в Русе Иван Ковачев е човекът,  уловил с въдица най-големия сом в Дунав през последните години. Негови снимки със 70-килограмовото чудовище и други едри риби има по стените на леярската му работилница в русенския квартал „Средна кула”. Леярството е другата страст на 58-годишния мъж. В неголемия цех са отлети и патинирани много скулптури

„Момчето с хидрата“ в центъра на Русе, статуята на Ангел Кънчев пред Русенския университет, на Димитър Ценов в Свищов и редица други. Когато се съберат на маса и започнат рибарските лакърдии, приятелите на Иван често се шегуват, че той е най-добрият леяр сред рибарите и най-добрият рибар сред леярите.

„70-килограмовия сом хванах на кльонк през 2008 г.”, спомня си майсторът на улова. През един юлски ден заедно с приятел излязъл с лодка по Дунав. Хвърлил въдицата близо до остров Батин, като за примамка използвал три попови прасета, и зачакал. Не след дълго гигантският сом разлюлял малкия плавателен съд.

„Ако рибата не е чак толкова едра, обикновено се качва в лодката, но в случая трябваше да я омаломощим и да успеем да я извлечем на брега”, обяснява русенецът.

Завързали чудовището през хрилете и го повлекли към брега, където чакали останалите рибари.

Измерили го – оказало се, че сомът е дълъг 2,10 метра и е поне на 20 години. Направили си снимки и тъй като било адски горещо, а и Иван нямал за цел да се кичи с рекорди, гигантската риба бързо била споделена с многобройните приятели на трапезата.

Две години по-късно Ковачев имал късмета да улови и друг голям сом в Дунав, този път при устието на река Янтра край русенското село Кривина. Отново използвал въдица с примамка от три попови прасета. И макар че рибата била значително по-малка – тежала 42 килограма, русенецът се гордее и с този улов.

„Преди години при устието на Янтра имаше много едра риба. Можеха да се уловят екземпляри по 20, 30, 40 килограма. Сега Дунав там се промени, излязоха пясъци и стана плитко”, обяснява въдичарят.

Една друга снимка в леярната е запечатала поредната гордост за Иван - шаран с тегло 11 кг, който уловил край село Бръшлен, също през 2010 г.

„Дунавският сом е вкусен, не е като този от язовирите. Месото му няма миризма на тиня и не е тлъсто, защото в реката рибата има възможност да се движи много. В язовира сомът само яде и трупа килограми, затова в тези водоеми могат да се уловят доста по-едри екземпляри”, обяснява Ковачев. Според него трофейните риби в Дунав ще стават все по-малко заради бракониерите.

Избиването на рибата с ток, прибирането на всичко, което е попаднало в мрежите намалява едрата риба в Дунав, смята русенецът. Като се изключат хората от рибарската общност, той почти не е срещал риболовци, които връщат обратно в реката малки рибки за да достигнат те необходимото тегло.

„Не знам защо го правят, от глад ли, от нещо друго ли, но всичко се прибира. А не трябва да е така. Рибарите станаха много, едно време хората от селата ходеха по нивите, сега всеки грабва въдица и излиза на риболов”, разсъждава мъжът. Според него с наличните патрулни катери трудно може да се осъществи необходимият контрол по Дунав и затова бракониерите стават все повече.