Покрай антиправителствените протести в Русе съвсем ясно стана, че градът е напълно оголял откъм млади хора

Сравнявайки пълните с младежки ентусиазъм улици в София, русенските напомнят по-скоро на призрачен пейзаж. Тук-там някое ухилено младежко лице, повече пенсионери и почти никакви хора на средна възраст.

Какво става с най-европейския град на България?

Сигурно и вие се питате, гледайки празните магазини в центъра, рехавите протести, опустелите улици. Особено нощем картинката е потресаваща.

Празно е!

Малцина се разхождат, лицата по нощните заведения са все едни и същи, няма нужда даже да си говорят, защото се виждат всеки път когато решат да излязат извън вкъщи.

Къде отидоха младите хора, които са в разцвета на силите си? Какво се случи с града, че вместо русенски регистрации, по улиците гъмжи от автомобили с разградски, силистренски коли?

Горчивата истина е, че десетилетия безхаберие на управляващи на национално и местно ниво, доведоха не просто до обезлюдяването на Русе. Всъщност стана нещо по-лошо.

„Малката Виена“ се превърна в голямото Търговище

Не че има нещо лошо в Търговище, просто използвам илюстративно този хубав български град. Властимащите от падането на комунизма, та до наши дни, нямаха идея как да развиват града, как да го модернизират, да задържат знаещите и можещите на родна територия. Те просто усвояваха средства, създаваха уж индустриални зони с чужди инвеститори, но реално НИЩО не предприеха да увеличат доходите на населението. Да, имаме инвеститори клас „А“ в Русе. Но само на хартия. Дефакто работниците там получават около средната работна заплата за страната, което не може и няма как да създаде така нужната на икономиката ни „средна класа“. А точно тя е гръбнакът на заможните западни общества. Те са хората, които са потребители на стоки и култура, на образование и спорт.

Истината е, че капитализмът не е добър за човечеството строй. Но засега друг не сме измислили. Налага се да живеем в този. Но тук в България и в частност Русе, капитализмът е странно модифициран. Бизнесмените имат нужната енергия да развиват собствено производство, но нямат капацитета да мислят мащабно, родолюбиво, с грижа за града. Вижда се от проблемите, с които се налага да се сблъскват в последните няколко години – не могат да намерят служители и работници. Никой вече не иска да работи за 600 лева, плюс купони за храна или безплатен транспорт. Нужно е повече. Много повече. Крути мерки, за да се задържат и малкото останали можещи хора. Проумейте го най-после!

Русе се превърна в работнически град

С разрастването на индустрията и особено шивашкия отрасъл, Русе съвсем се превърна в работнически град. Животът тук крета от 8:00 до 17:00 часа, а събота и неделя „русенци“ си отиват по родните места в Разград, Силистра, Тутракан, Дулово, и околните села. Не говорим изобщо вече за култура и изкуство. Малцина са тези, които наистина и без фалш обичат театъра, музиката, словото. Малцина!

Близо 70 000 пенсионери

По данни на ТБ „НСИ“ към 2019 година в Община Русе живеят 168 519 човека. Познайте колко от тях са пенсионерите – ТП на НОИ - Русе изплаща пенсиите на 70 000 пенсионери.

За 10 години населението в област Русе е намаляло с 33 667 жители. Това показва анализът на териториалното статистическо бюро в крайдунавския град. Ако през 2009 г. броят на жителите в Русенско е бил 249 144, то към 31 декември 2019 г. вече е 215 477. Така областта се нарежда на 12-то място в страната по този показател.

По данни на НОИ над 35 000 от пенсионерите живеят с месечен доход от 348 лева, което е линията на бедност у нас.

Какво потребление да има в такъв случай и как да върви местната икономика напред? Как младите хора да остават в града и да не бягат в София и чужбина? Ето това са въпросите, които живо трябва да вълнуват кмета, областния управител, премиера и президента. Да се опитат да надскочат партийното си тесногръдие и да помислят извън заплатите и комисионните. Да разберат най-сетне, че тези дето викаме по площадите не го правим заради тяхното добруване, а „въпреки“ тяхното нищонеправене вече толкова много години!

Ще доживеем ли отново родните управници да пращат умни деца на свои разноски да се изучат във Виена или Париж, за да се върнат после у дома? Така както са правили нашите дядовци и пра дядовци в стария Русчук? Ще има ли далновидност да прозрат, че светът не свърша с техния делник, а трябва да се мисли за утре?

И ако нищо не се прави, за кого в Русе ще има „утре“?